Политиците не знаят колко крехка е Земята!

Преди 46 години, когато България стана шестата държава в света със свой космонавт, имаше радост, имаше еуфория, имаше планове за развитие и никой не можеше дори да си помисли, че ще дойде абсурден ден като днешния, когато всичко от онзи период ще се отрича и ще остане само една отминала слава. Това, разбира се, не омаловажава значението на онзи истински подвиг, извършен от Георги Иванов при крайно тежките условия на полета на „Союз-33“.
Георги Иванов е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. През 1964 г. завършва Висшето народно военно-въздушно училище "Георги Бенковски" със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в Българската армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. На 1 март 1978 г. е избран за космонавт във втората група по програмата "Интеркосмос". На 10 април 1979 г. лети на борда на космическия кораб "Союз-33" с командир руския космонавт Николай Рукавишников. Прекарват в Космоса 1 денонощие 23 часа и 1 минута, 31 пълни обиколки около Земята. От открития Космос Георги си „взема“ 72 кадъра, които прави лично по време на мисията. Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", където го чакат космонавтите Рюмин и Ляхов. Но Георги запазва самообладание и помага, въпреки тежката авария, екипажът на кораба да се приземи успешно. В онези дни имаше и смешки - списание у нас публикува информация, че космонавтите са се скачили със станцията и си хапват заедно с домакините...

Георги Иванов е Герой на НР България, Герой на СССР, носител на орден "Стара планина", първа степен с мечове и др. През 1984 г. става доктор на физическите науки под научното ръководство на акад. Димитър Мишев - една легенда в българската наука. Ген.-лейтенант Г. Иванов е член на Управителния съвет на Международната асоциация на участниците в космически полети. Член е на Обществения съвет на фондация "Еврика", подпомагаща млади таланти. Народен представител в Осмото и Деветото Народно събрание (1981-1990) и в Седмото Велико народно събрание (1990-1991). Почетен гражданин на Ловеч. Автор е на книгите „Полети“ (1981) и „Време за полети“ (1987).
През всичките десетилетия оттогава Георги Иванов не навири нос, не изтъкна себе си нито веднъж като нещо уникално за България. С блага усмивка, винаги готов да помогне, почтен и добър българин. Той винаги напомня, че полетът му е станал възможен благодарение на родната наука, на богатата научна програма и приборите, създадени от нашите учени. А не само по силата на дружбата и поемането от страна на СССР на ракетния комплекс, кораба и изстрелването му. Ръководят програмата академиците Димитър Мишев и Кирил Серафимов. 

Акад. Димитър Мишев:
Много пъти се връщам към подготовката и провеждането на този героичен космически полет, оставил трайна следа в световната космонавтика. 
…Иска ми се по-подробно да разкажа за драматичните събития на 10 април 1979 година. Като че ли всичко е казано и показано, всичко е написано и преживяно. И въпреки това! 
...На Байконур бушува невероятна буря. При тези скорости на вятъра е немислимо да се стартира. Заседават двете партийно-правителствени комисии: съветската, ръководена от маршала на СССР Куликов, и българската, ръководена от армейския генерал Добри Джуров. У всеки се е настанило трайното убеждение, че не е възможно да се стартира. Определя се екипажът, който ще полети. Това е първият екипаж: Николай Николаевич Рукавишников и Георги Иванов Иванов. Знам, че в Ловеч всички очакват това решение с огромно вълнение и напрежение. Обаждам се на моя съученик Кино Марков Кинов с радостната вест, в слушалката се чува началото на мощно ура.
...Спомням си тези изключително напрегнати часове в Центъра за управление на полетите. До мен беше многоуважаемият академик Ангел Балевски, пристигнал от старта в Байконур. Няма да забравя смирения израз и думите му, след като почувствах бащинската му ръка на рамото си: „Митко, аз съм инженер. Зная, че това може да се случи на всеки. Но защо трябваше на нас…?“ 
...Изпълнението на българската научна програма започнаха на 27 юни 1981 година космонавтите В. Ляхов и В. Рюмин. По-късно тези изследвания бяха продължени от международните екипажи с участието на космонавти от Унгария, Виетнам, Република Куба, Монголия, СССР. Имах възможност да работя непосредствено с всички екипажи както преди полета им, така и след тяхното завръщане. 

„Космическите изследвания в България“, Димитър Мишев, Академично изд. „Марин Дринов“, 2004 г.


Много малко трябва, за да изчезне завинаги нашата цивилизация

„Неведнъж съм казвал, че и двете ни космически мисии имаха сериозна научна основа. А ръководителят на научните ни програми акад. Димитър Мишев, главен конструктор и на уникалните за времето си космически видеосистеми "Спектър 15" и "Спектър 256", е десетият учен в света и първият от бившите социалистически страни, удостоен с наградата на Международната академия по астронавтика "за съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки".
„Всеки, който е полетял в Космоса, е видял колко красива, но и колко малка и крехка е нашата родна планета и е разбрал, че трябва с общи усилия да я пазим. Космическото сътрудничество е пример за това, че човечеството може да живее в мир и да работи в своя полза. Именно това беше причината за създаването на Световната асоциация на участниците в космическите полети през 1985 г. в Париж, в която членуват космонавти, астронавти и тайконавти от целия свят. В асоциацията ние се събираме като приятели. Всяка година провеждаме свои конгреси в различни страни и обсъждаме актуални проблеми, свързани с мирното усвояване на Космоса“.
“Има една известна максима, че политиците не знаят какво е война (голяма част от тях не са ходили и войници), но са за войната. Военните обаче много добре знаят какво е да воюваш и затова са против войната. Затова не за първи път препоръчвам на ръководителите на войнолюбивите държави, както и на комисарите на ЕС, на ръководителите на страните, да преминат една кратка подготовка и да полетят в Космоса. Нека повярват на нас, космонавтите и астронавтите, че нашата родна планета Земя е много малка, не се виждат никакви изкуствено създадени граници, тя е много крехка и уязвима. Много малко трябва, за да изчезне завинаги нашата цивилизация!”
„Откровено русофобският натиск срещу Русия от страна на властта у нас и на послушните медии е абсолютно неправилна политика, и то не на българския народ, а на българските управляващи, които играят ролята на малки ястребчета, без да имат някакво влияние по света. А са послушковци на някои по-големи явно корпоративни интереси. Когато ходя из страната, виждам, че хората мислят същото като мен.
...Не може младежите в България да нямат перспектива и мотивация да живеят и работят в родината си. Боли ме сърцето за децата… Живеем ли по-добре материално, станахме ли по-добри, по-духовни? Сбъркан български преход, за разлика от Полша, Чехия, Румъния. У нас няма защита на националните интереси, няма защита на произведеното в България. Унищожихме развита лека и тежка промишленост, като я продадохме за жълти стотинки, ликвидирахме високопроизводително селско стопанство и загубихме големи пазари. Няма я добрата българска медицина със задължителната профилактика и истинските домашни лекари. 
...Живял съм през 40-те години на миналия век небогато, но не помня гладни деца и хора, които ровят в кофите за боклук да търсят препитанието си… В края на 80-те и началото на 90-те години България имаше два пъти по-мощна икономика от Гърция, а сега каква е разликата? Гърция има пет пъти по-мощна икономика от България. По принцип съм умерен оптимист, но все още вярвам, че ще се намерят млади българи, които да изведат страната ни от тази дупка, защото нашият народ през вековете е доказал, че има огромен потенциал”.

Из интервюта на журналистката Велиана Христова с него, 2015-2022 г.