В "Клуба на богатите" всички са равни, но някои явно са по-равни от другите

България влезе в еврозоната с обещанието, че вече е част от „Клуба на богатите“. Формално е така. От 1 януари 2026 г. страната използва общата европейска валута, а Съветът на ЕС обяви още през 2025 г., че процесът по присъединяването е завършен и България става 21-вият член на еврозоната. 
Но още първият по-сериозен символен казус показва нещо друго: в този клуб всички държави са равни, но очевидно някои са по-равни от други, коментира сайтът Kritichno.  
Причината е планираната българска възпоменателна монета от 2 евро, посветена на българската азбука. Монетата трябваше да бъде първата българска възпоменателна емисия от 2 евро след влизането на страната в еврозоната. Вместо това проектът беше блокиран след възражение от все още неназована държава от еврозоната.

И тук започва същинският проблем - 

не само че национален символен проект на България е спрян, но и обществото засега не знае коя държава е възразила и с какви мотиви.
Възпоменателната монета „Българската азбука“ е предвидена в монетната програма на Българската народна банка за 2026 г. На сайта на БНБ е публикувана монетната програма, а БТА още през ноември 2025 г. съобщи, че възпоменателна монета „Българска азбука“ от 2 евро трябва да бъде емитирана през второто полугодие на 2026 г.
На пръв поглед темата изглежда безспорна. Българската азбука е един от най-силните културни символи на държавата. Тя е свързана с делото на светите братя Кирил и Методий, с книжовната традиция на Първото българско царство, с Преславската и Охридската книжовна школа, с разпространението на славянската писменост и с културното наследство на Европа.
Именно затова възражението изглежда толкова чувствително. Ако в еврозоната може да бъде блокирана монета, посветена на българската азбука, въпросът вече не е само нумизматичен. Той е въпрос за отношението към българската идентичност в рамките на общността, в която България  беше приета като „равноправен“ член.
Вече се появиха спекулации, че изключително сложните отношения между Република Северна Македония и България най-вероятно са в основата на блокадата.

За случая съобщи пръв нидерландският дипломат Райнир Ярсма 

в профила си в мрежата Х.
„Интересно: неизвестна държава членка на ЕС е възразила срещу дизайн, представен от България за специална евромонета, „в памет на българската азбука“. Съветът също така отказва да предостави писмото, „за да не бъде застрашен изключително деликатният процес на вземане на решение“, пише той и публикува писмото, с което се съобщава за временното спиране на емитирането.

https://x.com/RJaarsma/status/2064259874796564840

Според самия Ярсма и спекулации в европейски сайтове, е възможно да става дума за Словакия, други подозират и Австрия.
„Знаем, че съществува такъв проблем. Доколкото ни е известно, той е все още в съвсем начален етап на процеса“, отговори на запитване на Клуб Z висш европейски представител.
Той уточни, че има определени стъпки, които трябва да бъдат извървени, преди това да се превърне в политически въпрос.
„Засега това е въпрос, който България и другата държава членка трябва, надявам се, да обсъдят и да решат помежду си“, казва събеседникът.
Този въпрос трябва да се изясни директно между България и държавата с възражения, посочват още в Брюксел.

При подобни случаи монетата не може да бъде емитирана с въпросния дизайн, тъй като той не е получил необходимото одобрение от Съвета на ЕС. Засега обаче не е известно коя държава членка е подала възражението, нито какви са мотивите й, тъй като съответният документ все още не е публично оповестен.

Предисторията

България е внесла за одобрение проекта за възпоменателната монета от 2 евро „Българската азбука“ на 19 май 2026 г., но впоследствие е постъпило възражение от държава от еврозоната, чието име е заличено в публичните документи, показва информация от Съвета на ЕС, цитирана от Цвета Кирилова от сдружение "Азбукари".
Тя посочва, че според всички последващи нумизматични каталози, специализирани издания и програмите на БНБ монетата продължава да фигурира като планирана за издаване през втората половина на 2026 година с тираж от 1 000 000 броя. По думите й това е сериозен знак, че направеното възражение не е довело до спиране на емисията или че въпросът е бил решен впоследствие по административен ред. Тя отбелязва също, че в публично достъпния документ името е било редактирано и към момента няма публикуван документ на Съвета на ЕС, който да посочва конкретната държава. Според нея твърденията в социалните мрежи за конкретна страна не са подкрепени с официални източници. В описанието се уточнява, че дизайнът представлява композиция от букви на кирилица и надпис „БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА“, като идеята е да се подчертае приносът на България към третата официална азбука на Европейския съюз. Автори на проекта са Светлин Балездров и Стоян Дерчев.
След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. кирилицата става третата официална азбука на съюза наред с латиницата и гръцката азбука, като поради това тя вече присъства върху евробанкнотите, като сега присъствието й ще се разшири и върху евромонетите. Според нея основният въпрос в момента не е дали монетата ще бъде издадена, тъй като това изглежда вероятно, а коя държава е подала възражението и на какво основание. Тя уточнява, че официалният документ по темата все още не е публичен и че предположението за Австрия не е потвърдено с източници, като отбелязва, че страната е била сред по-критичните към разширяването на Шенген и други теми, свързани с България.
От това коя държава е протестирала може да се заключи и какви са мотивите зад възражението й. При Австрия те биха били по-скоро бюрократични и към изпълнението на задължителните критерии. Словакия като автор на възражението обаче би наклонило везните в посока на политически мотивиран скандал.

Какво следва оттук нататък

В момента най-важните въпроси са няколко.
Първо, коя държава е подала възражението?
Второ, какви са мотивите? 
Трето, дали България ще защити първоначалния дизайн, ще го промени или ще внесе нов проект?
И четвърто, защо българското общество трябва да научава за подобен казус чрез медийни публикации, а не чрез ясна позиция на българските институции?
България вече е член на еврозоната. Това означава не само да приема общи правила, но и да настоява за равно отношение, прозрачност и уважение към собствените си символи. Защото в „Клуба на богатите“ членството не би трябвало да означава само задължения, критерии, проверки и дисциплина. То би трябвало да означава и уважение.
Въпросът е дали България е равноправен член на клуба, или просто новодошъл, на когото още се обяснява докъде може да стига със собствената си идентичност.

Източници: БТА, Kritichno.bg, Club Z, Vesti.bg