Онлайн живот, офлайн последици

Рязко се увеличава проблемното използване на социалните медии сред подрастващите - от 7% през 2018 г. до 11% през 2022 г. Това, съчетано с констатациите, че 12% от подрастващите са изложени на риск от проблемно играене на игри, повдига спешни въпроси за  въздействието на дигиталните технологии върху психичното здраве и благополучие на младите хора. Данните са представени в документ, озаглавен "Справяне с дигиталните детерминанти на психичното здраве и благополучие на младежите". Той е подготвен за Регионалния офис на СЗО за Европа от Лабораторията за дигитални трансформации за здраве (DTH-Lab). 
Експертите са единодушни, че употребата на социални медии има сложна и многостранна връзка с психичното здраве и благополучие, в зависимост от продължителността и целта на използването им. Нещо, което отдавна сме осъзнали и ние - възрастните.
Въпреки че не всички млади хора са засегнати по един и същи начин, очевидно има характеристики на социалните медии и други платформи, които са проектирани да поставят печалбата пред благосъстоянието на младите. Безспорно в съвременния дигитален свят трябва да се намери 

баланс между ползите от технологиите

и тяхното въздействие върху психичното здраве на подрастващите и на младите хора. Затова създаването на безопасна и здравословна онлайн среда и защитата на младите от цифрови вреди трябва да бъдат спешни приоритети на общественото здраве за всички държави, защото онлайн преживяванията на подрастващите сега са определящ фактор за тяхното (офлайн и реално) здраве и за в бъдеще. Но все още 

няма консенсус кой е отговорен

Една от ключовите констатации в анализа на националните политики от 42 държави, както и на регулаторните рамки на ниво ЕС, показва, че макар да се предприемат действия, има малък консенсус кой трябва да поеме отговорност. Някои държави, като Азербайджан, Италия и Испания, наблягат на родителския контрол, други, като Хърватия и Германия, са въвели етикетиране по възраст в регулаторните рамки. Трети, включително Франция, Ирландия, Обединеното кралство, се фокусират върху отговорността на социалните медии и цифровите платформи. Въпреки че политиките за защита на младите хора онлайн се разпространяват, анализът установява, че 

младите и здравният сектор рядко се консултират

при разработването на тези политики. Да бъдат предприети приложими политики и разпоредби въз основа на доказателства, коментира директорът на отдела за здравни политики и системи на страните в СЗО/Европа д-р Наташа Азопарди-Мускат. Тя е категорична, че осигуряването на участието на младите хора във формирането им ще позволи на държавите да създават политики, които действително имат въздействие, защото ще отговарят на нуждите и предпочитанията на младите хора.
Дигиталната среда - от социалните медии до платформите, задвижвани от изкуствен интелект, е документиран риск за психичното здраве на децата и юношите в европейския регион на СЗО, но страните вече могат да работят за тяхната защита. Това е основното заключение в новия политически документ, разработен от СЗО/Европа, съвместно с полското Министерство на здравеопазването и (DTH-Lab). Политическият документ, озаглавен „Справяне с дигиталните детерминанти на психичното здраве на младежите“, съчетава преглед на настоящите доказателства и политики с 

призив към правителствата

индустрията и гражданското общество да предприемат незабавни действия, за да направят дигиталните пространства по-безопасни, по-здравословни и по-справедливи за младите хора.
България не остава настрани от стремежа на цивилизовани свят да предпази подрастващите от негативното въздействие и вредите на дигиталните технологии, но и представя ползите от тях за съвременното общество.
Докладът се позовава и на принципа на предпазните мерки, като призовава правителствата да прехвърлят тежестта на доказване на вреда към доказване на безопасност.

----------------------------
Ключови констатации
----------------------------
- Използването на технологии влияе върху психичното здраве на младежите по сложен и противоречив начин – с положителни и вредни последици.
- Изпитването на офлайн рискове и уязвимости поради съществуващо психично заболяване, принадлежност към маргинализирана група или въз основа на пола им, прави младите хора по-склонни да бъдат засегнати от онлайн рискове.
- Излагането на кибертормоз, нереалистични стандарти за тялото, съдържание за самонараняване и вреден маркетинг е широко разпространено и недостатъчно регулирано.
- Неподходящото управление на данните и платформите, управлявани от алгоритми, усилват рисковете, особено когато няма прозрачност или съгласие от страна на младежите.
- Много национални политики поставят тежестта на безопасността върху родителите и децата, докато отчетността на индустрията и участието на младежите остават ограничени.


Регионалният директор на СЗО за Европа д-р Ханс Анри П. Клуге:

"Психичното здраве на младите хора се оформя от дигиталните пространства, както и от училищата или семействата, но без същите защити. Тъй като дигиталните платформи все повече оформят живота на нашите младежи, ние трябва да гарантираме, че те също така защитават психичното им здраве, а не му вредят. Призоваваме правителствата, индустрията и общностите да се засилят и да създадат дигитална среда, която насърчава, а не пренебрегва, благосъстоянието на най-младите поколения. Това изисква координирани действия – от подобряване на дигиталната грамотност на младежите до по-строго регулиране на дигиталните платформи и подкрепа на дигиталния дизайн и управление, водени от младежите. Нашите деца и млади хора заслужават да бъдат защитени от потенциални дигитални вреди".


---------------------------------------
Спешни политически действия
---------------------------------------

СЗО/Европа призовава държавите да приоритизират 8 спешни политически действия:
* превръщане на дигиталното благополучие в национален приоритет на общественото здравеопазване;
* регулиране на дизайна на платформите за ограничаване на пристрастяващите и вредни функции;
* овластяване на здравните работници да насочват безопасното използване на технологиите;
* подкрепяне на дигиталното управление, ръководено от младите хора;
* увеличаване на инвестициите в офлайн алтернативи на екранните забавления;
* прилагане на доказани, междусекторни стратегии за обществено здраве за подобряване на дигиталното благополучие;
* разработване на ясни насоки за дигиталното благополучие и здравословното използване на технологиите;
* търсене на отговорност от индустрията и търговските интереси.


-----------------------
Плюсове и минуси
-----------------------

Проучване на Института по невробиология към БАН (Научно направление „Сензорна невробиология”) разглежда положителните и отрицателните въздействия върху психо-емоционалното и социално развитие на малките деца и здравето им от използването на дигитални устройства и електронни медии, като авторите подчертават, че телевизионните програми, филмите, игрите, интернет и електронните приложения са прозорец към околния свят и популярната култура. Естествено, има и "но", което е свързано с физическото и психическото здраве на подрастващите. Затова препоръката е използването на дигитални медии да се контролира и да става в непосредствено взаимодействие родител-дете или учител-дете. 

(+) 
- технологиите подпомагат социалното развитие на децата, като увеличават сътрудничеството и връзката между връстници, съученици и приятели;
- видеоигрите с повече играчи на общ екран насърчават децата в детските градини да общуват и да си сътрудничат в изпълнението на игровите задачи;
- взаимодействието между възрастни и деца, като се изграждат добри семейни отношения, емоции и контрол. Например, деца от 3 до 6 г. се обучават взаимно с бабите и дядовците си, като децата подпомагат възрастните в работата с различните устройства, а възрастните развиват езикови и други умения у своите внуци;
- използването на компютър за обучение повишава знанията и социализира децата. Някои приложения за игри на мобилни устройства окуражават позитивното поведение като кооперативност и споделяне, други спомагат за развиване на стремеж към състезание;
- видеокомуникацията е еднакво ефективна с действителната комуникация и е по-ефективна от словесната аудио комуникация при деца на възраст 1.5-5 г.;
- видеоигрите, включващи интензивно действие, могат да подобрят пространствените зрителни умения като зрително проследяване, мислено завъртане, локализация на цел и др. Игрите могат да подобрят уменията за решаване на проблеми; 
- игри от нов тип, в които детето е активен участник, а не статичен наблюдател, благоприятстват енергийния разход и развитието на моторните функции.

(-) 
- продължителното стоене пред екрана е свързано с раздразнителност, лошо настроение и вредно влияние върху когнитивното и социо-емоционалното развитие, което води до слабо представяне в училище;
- честата употреба на мобилни устройства без образователено съдържание е свързана с поведенчески промени при децата: социална изолация от семейството, приятелите и средата, в която живее, развитие на емоционални/поведенчески проблеми;
- честата употреба на компютри може да доведе до социална изолация, която да прерасне в самота и депресия;
- противоречиви са литературните данни за връзката между излъчените програми с насилие по телевизията и агресивното поведение на децата, но има консенсус, че информация, свързана с агресия и насилие, възприета в ранна детска възраст, се отразява на по-късен етап от живота;
- електронните устройства могат да окажат негативно влияние върху различни зрителни функции. Дългото време, прекарано пред екрана на компютър, може да доведе до очен дискомфорт, умора, замъглено зрение, „сухи очи“. Мащабно проучване показва значително увеличение (с 1,4–3 пъти) на миопията при деца на възраст 6-8 години през 2020 г. в сравнение с предходните 5 години, след обучение вкъщи поради КОВИД-19.
- видеоигрите и интернет водят до пристрастяване и е възможно дългото им използване да стане патологично.


------------------------------------------
Българчетата в глобалната мрежа
------------------------------------------

У нас също се полагат усилия за безопасността на подрастващите както в глобалната мрежа, така и при ползването на електронни устройства. Не са малко инициативите на министерствата на образованието и на вътрешните работи, на Държавната агенция за закрила на детето и други, свързани с предупреждения за внимателно ползване на интернет. Недостатък е, че обикновено институциите се активират, след като вече е налице опасност или сигнали за пострадали стават обществено достояние. Или поне тогава в медиите се появяват активно коментари от специалисти. Затова и у обществото остава впечатлението за слаба координация между институциите. След сигнали за "предизвикателство" в социалните мрежи, в отговор на което деца се състезават да задържат дишането си, МЗ започна инициативата "Здравето не е игра". 
Преди дни институцията на омбудсмана алармира за опасна компютърна игра, симулираща употреба на кокаин и ефекта от него, разпространявана онлайн, а абонаментът й струва 84 лв. Очевидно опасностите за децата в интернет не намаляват, въпреки усилията на властите (не само българските!) и ангажираните неправителствени организации, въпреки контрола на родителите.
За ДАЗД безопасността в интернет постоянно е на дневен ред. 
Може да се подават  сигнали за онлайн тормоз
- на тел. 116 111 (Националната телефонна линия за деца)
- на тел. 124 123 (Българският център за безопасен интернет), както на сайта на центъра
- към Дирекция „Киберпрестъпност“ при ГДБОП-МВР.  
Различни специалисти по детско и юношеско здраве коментират положителните и негативните страни на прекомерното ползване на електронни устройства от подрастващите. Инициативи  на Центъра за безопасен интернет, на Националната мрежа за децата и др. държат нащрек обществото и го информират. И все пак, сякаш у нас все още няма цялостна национална политика в това отношение. 
Преди няколко месеца бе публикуван анализ на Националната мрежа за децата, която е част от консорциума зад Националния център за безопасен интернет. От анализа става ясно, че на горещата телефонна линия за онлайн престъпления срещу деца са получени 1 749 747 сигнала, като над 95% са за онлайн сексуална експлоатация на малолетни и непълнолетни. 


------------------------------------------------------
Европарламентът иска затягане на мерките
------------------------------------------------------

В средата на юни евродепутатите гласуваха актуализация на Закона срещу сексуалното насилие над деца. Целта бе да се отрази технологичният напредък и да се осигури по-добра подкрепа за жертвите.
За да приведат законодателството на ЕС в съответствие с технологичното развитие, членовете на ЕП искат изрично да криминализират използването на системи с изкуствен интелект, проектирани или адаптирани главно с цел извършването на престъпления, свързани със сексуално насилие над деца. Те одобриха също разпоредби относно излъчването на живо на престъпления, свързани със сексуално насилие над деца, и онлайн разпространението на подобни материали.
За по-голяма ефективност на разследванията евродепутатите настояват да е възможно да се провеждат и под прикритие, както и да се използват методи за наблюдение под прикритие.