Парламентът окончателно прие бюджета за 2026 г.

Бюджет 2026 бе окончателно приет от парламента днес със свръхдефицит от 5,7% от БВП, или близо 7,2 млрд. евро. Максималният размер на новия дълг, който може да бъде поет тази година, е 10,1 млрд. евро, включително до 3,26 млрд. евро по европейския инструмент на отбраната SAFE.
Управляващите от "Прогресивна България" не припознават бюджета като свой и обещават техните политики да бъдат отразени в Бюджет 2027, за който са заложили дефицит от 3,8% от БВП. В него обещават да има и социален пакет.
Според плановете на управляващите размерът на държавния дълг ще нарасне до над 50,5 млрд. евро или 35,2% от БВП към края на 2028 г.
Тъй като България е в процедура по свръхдефицит, съгласно европейското законодателство тя трябва да представи проекта си на Бюджет 2027 за оценка от Европейската комисия до 15 октомври. Въз основа на проекта на Министерството на финансите през есента Брюксел ще направи първата оценка за напредъка по изпълнение на мерките за коригиране на дефицита.

Основните параметри 

Бюджет 2026 бе приет почти изцяло във вида, предложен от финансовия министър Гълъб Донев. Почти никакви предложения на опозицията не бяха приети между първо и второ гласуване.
Разходите за персонал се запазват почти на нивото от 2025 г. - 12,4 млрд. евро.
Делът на разходите за образование тази година се намалява от 4,8% на 4,5% от БВП, като до 2028 г. планът на управляващите е секторът да получава все по-малко пари и да се свие до 3,8% от БВП.
Бюджетът отменя формулата за изчисляване на минималната работна заплата през 2026 г., като тя се замразява на 620,20 евро до приемането на нова формула, решиха депутатите. Според Кодекса на труда минималната работна заплата за 2027 г. трябва да бъде определена от правителството до 1 септември 2026 г. От минималната заплата, която сега е 50% от средната брутна работна заплата, зависят редица социални плащания.
Автоматичните механизми за увеличение на заплатите на учители, университетски преподаватели, военни, полицаи няма да се отменят.
Министрите, зам.-министрите, другите еднолични държавни органи, шефовете, зам.-шефовете, членовете на комисии и други колегиални държавни органи няма да получават бонуси (допълнително възнаграждение за постигнати резултати). В същото време заплатите на шефовете на различни комисии и агенции бяха обвързани с депутатските заплати, които в момента са замразени. Обвързването с възнагражденията на народните представители бе прието и за заплатите в съдебната власт, поради което се очаква жалба до Конституционния съд.
Управляващите сами оттеглиха предложението си шефовете на публичните предприятия да получават заплата, не по-висока от тази на министъра принципал. Все пак беше прието съветите на директорите и надзорните съвети на въпросните компании да се ограничат с до трима членове, а само по изключение – до петима.
Данъчното облекчение за деца в размер на 306,78 евро на дете ще се прилага и за доходите от настоящата година, но размерът му няма да бъде увеличен двойно до 600 евро, както предложи "Продължаваме промяната". Хората на Румен Радев обещаха социален пакет догодина, за който обаче ще се търсят допълнителни приходи, например от вдигане на данъка върху имотите.
До 15 септември вицепремиерът Иво Христов трябва да разработи законови промени за закриването на Комисията по досиетата и прехвърлянето на дейността й към Държавната агенция "Архиви". 
С Бюджет 2026 се премахва въведената от Асен Василев от ПП Общинска инвестиционна програма – т. нар. приложение 3 към бюджета. То представляваше списък на всички заявени от общините проекти, които са в сравнително напреднала фаза. Целта беше финансирането на местната власт да става по общи правила, за да няма фаворизиране на определени кметове, но финансовите ангажименти по приложението нараснаха до над 4 млрд. евро, без да е осигурено необходимото финансиране и без да се оценява ефективността на проектите. Сега обаче проблемът отново се връща в изходна позиция - властта ще прехвърли на регионалния министър преценката за това кои общински проекти да се плащат от бюджета, което връща непрозрачността от миналото.
С промени в Кодекса на труда се променя изчисляването на трудовия стаж на хората, работещи на 4-часов трудов договор. Занапред той ще се изчислява на база на действително отработените часове. С 30% се увеличават винетните такси от 1 август. Вдига се и акцизът върху цигарите.
Субсидията за вероизповеданията се намалява от 20 лв. на вярващ на 7,7 евро.
Отхвърлени бяха предложенията на опозицията за увеличаване на ученическите стипендии, чийто минимален размер от 21 лева или 10 евро е определен през 1999 г.