Различната дума

Социализъм е дума, пълна с живот. Тя не оставя никого безразличен. 
Огромна част от хората свързват с нея надеждата си за различен свят, а останалите са готови да водят дълги политически войни с носителите на тази надежда. Социализмът не е просто дума. Той е идея, а това го прави вечен и незаобиколим. 
Навремето един социалист - американецът Карл Сандбърг, написа великото стихотворение "Троица". Първият куплет от него разтърсва сърцето:

Когато бях дете, чух три червени думи -
по улиците падали французите за тях:
Братство, Равенство и Свобода. Попитах
защо за думи хората загиват...

Истината е, че хората не трябва да загиват, но ако загиват, го правят заради идеите. Но точно тази идея, въплътена в трите червени думи, промени света. 
Много от нещата, които днес имаме за даденост, са продукт на тази идея - нормираният работен ден, почивните дни, средната класа, по-високите доходи, трудовите права, майчинството, изравняването на заплатите на мъжете и жените, правото на самоуправление, всеобщото здравеопазване, социалните системи за подпомагане. 
Социализмът не е фантазия. Той е идея, която всеки ден виждаме край нас. Или поне неспиращата битка за нея. 
В България от 36 години се води яростна война срещу идеята за социализъм. И тя не е спирала нито за миг. Можем да я видим и днес в безкрайния парад от десни икономисти, които са превзели екраните и оттам ежедневно ни хранят с токсичните си десни идеи. Минималната работна заплата - това било комунизъм. По-високите доходи - чист болшевизъм. Какви високи доходи могат да искат тия мързеливи и непроизводителни селяни?
В центъра на колективното българско икономическо несъзнаване все още е митичната фигура на предприемача и работодателя. А за това, че производителността е тяхна функция - инвестиция в техника, инвестиция в хора, никой дума не обелва. Всички трябва да сме на колене пред могъщите богаташи и техния стремеж да си купят пета кола или луксозна яхта, с която да порят водите на Лазурния бряг. А междувременно ножицата между бедни и богати се отваря все повече, неравенството е придобило епични размери, а от екраните на телевизорите ни внушават, че нещата стоят така и ще бъдат такива до свършека на времето. "По-лесно е да си представим края на света, отколкото края на капитализма", бяха казали двама марксисти за безнадеждната ситуация днес, когато ни отмениха правото на различно бъдеще и се опитаха да ни удавят в идеята за край на историята. 
Но има светлина в тунела. Винаги има. 
Днес БСП, която понесе тежък удар на последните избори, се качва на Бузлуджа с Манифест за социализма на новия век. Това не е архаичен порив. Виждаме, че в сърцето на финансовия капитализъм - САЩ, днес се появява ново поколение политици, които не се срамуват да се наричат "демократични социалисти" и техният възход е очевиден. Един от тях стана кмет на Ню Йорк, прекрасен град, разяден от неравенство. Младежите от целия свят усетиха големия капан на капитализма - закостеняващата олигархия от милионери и пълното изчезване на равните шансове. 
"Този свят не ми харесва" беше написал блестящият публицист и, да, социалист, Николай Петев. И после описа смазващата картина на капитализма, който подмени ценностите, превърна всичко в нещо за продан, защото брои само богатите за хора. "Този свят трябва да се промени", завършва той. 
Заради това днес българските социалисти трябва да дадат своята визия за промяна на страната си. А това ще е път за промяна на света. 
Може би нещата трябваше да стигнат до крайност, за да може партията да се върне към тази идея, към своите първоначала, там, където винаги е бил източникът на нейната сила. 
Междувременно България успешно се върна във времената на Димитър Благоев и вероятно заради това думите на Дядото стават все по-актуални, жизнени и интересни. 
БСП просто е трябвало да се върне при него. 
При социализма, когато водеше най-истинската битка на Земята.