Да отпадне изискването животновъдите да нямат публични задължения, за да участват в ежегодното разпределение на общинските и държавните пасища. Това предложи Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация (НОКА).
Според него подобно изискване би било разбираемо, ако пасищата се предоставяха безвъзмездно. Но когато животновъдите плащат наем за тях, – и то немалки суми – това условие се превръща в неоправдана финансова бариера. Още повече, че разпределението на пасищата се извършва в период, когато овцевъдите и козевъдите все още не са реализирали основната си продукция и изпитват най-сериозен недостиг на оборотни средства.
Държавата не трябва да поставя допълнителни препятствия пред работещите фермери, а да гарантира, че пасищата ще достигат до реалните животновъди, които ги стопанисват и плащат за тях, подчертава брашновият представител.
Според Караколев доходите на животновъдите не постъпват равномерно през годината. При овцевъдите например значителна част от приходите се реализира около Великден, след като стопаните вече са влагали средства в дейността си в продължение на осем месеца или дори година.
Това означава, че в началото на годината те разполагат с ограничени оборотни средства, но именно тогава трябва да покриват различни задължения, за да участват в разпределението на пасищата.
Второто предложение на Караколев е свързано с повишаване на прозрачността. Според него във всяко населено място, в което се разпределят пасища, трябва на видимо и общодостъпно място да бъде публикувана информация кой животновъд какви площи е получил.
"Не мога да разбера защо толкова се крие тази информация. Виртуалните животни съществуват не заради субсидиите за животни, а заради субсидиите за пасища. Това може да бъде един от методите за прозрачност и самоконтрол в този сектор", убеден е Караколев.
Третата критика на НОКА е насочена към начина, по който се извършва самото разпределение. Според Караколев местните животновъди трябва да имат категорично предимство при предоставянето на общински и държавни пасища. Той посочва, че все още има случаи, при които площи се отдават на кандидати, чиито стопанства се намират на стотина километра от съответното населено място.
От организацията поставят и въпроса за качеството на разпределяните терени. В някои случаи един животновъд получава почистено и годно за използване пасище, докато на друг се предоставя обрасла площ, която на практика прилича на гора и трудно може да бъде използвана за паша.

