Голямата картина
/ брой: 197
Георги Вулджев
Когато се говори за проблема с държавния бюджет, трябва да се гледа голямата картина. Приказките за евентуални промени в данъчната система са абсолютно неадекватни, защото картината е красноречива - проблем с данъчните приходи няма, но очевидно имаме прекалено раздут публичен сектор.
Данъчните приходи растат с двуцифрен темп за поредна година (през август с 15% са по-високи, отколкото година по-рано), което ясно показва, че в данъчната система проблем за "реформиране" няма, поне що се касае генерирането на фискални приходи.
Ако нещо не е счупено, не се опитвай да го "поправиш", за да не го счупиш наистина. Както може да се случи с потенциално вдигане на данъчната тежест, което рискува да удуши и без това крехкия икономически растеж, който генерира самите приходи. Ако някой ви казва, че трябва да се промени данъчната система, за да бъде "решен" проблема с дефицита, той или ви лъже или просто не разбира за какво говори.
Вниманието очевидно трябва да е насочено към разходите. И когато го направим, фундаменталният фискален проблем много бързо става пределно ясен. Наблюдаваме два очевидни и неоспорими факта. Първо, през последните години има рекордно вдигане на разходи за заплати. Второ, това се случва в рекорден за стандартите на ЕС публичен сектор като дял от цялата заетост в страната.
У нас публичният сектор отговаря за 24% от общо наетите лица през 2024, според НСИ, което e много високо ниво и по най-актуални данни значително над средното за ЕС. И искаме да вдигаме заплатите в толкова раздут сектор с над 20% ежегодно. И същевременно дефицитът да не расте. Ами няма как да стане.
В контекста на така или иначе висок бюджетен дефицит или заплатите ще растат бавно (под 10%), или броят на заетите в публичния сектор ще пада (за да не расте неконтролируемо тежестта на разходите за заплати). Третият сценарий е дългова криза след няколко години.
Фейсбук