Феноменът работещ пенсионер

Работата след пенсия не е български феномен - просто българинът се оплаква най-шумно, че е принуден да го прави. Във всички страни на ЕС мнозина възрастни продължават да работят - на едни не им стига пенсията да преживяват и едва свързват двата края, за други може да е следствие от неблагоприятна пенсионна ситуация поради липсата на стандартни трудови договори, работодателите на трети не им намират млади заместници с подходящи за позицията умения, а има и пенсионери, на които им харесва да са заети и да поддържат темпото, макар и намалено или просто обичат прекалено много работата си, за да се оттеглят. Не са малко експертите, чието становище е, че 

европейците над 60 г. са спасението

на трудовия пазар на Стария континент, независимо че все още не е преодоляна възрастовата дискриминация. Тя изтласква изкуствено работниците в напреднала възраст, които имат капацитета, професионалните умения и желанието за пълноценна работа. Според някои източници в ЕС само 51% от населението на възраст между 60 и 64 г. е все още активно на пазара на труда. От друга страна, демографските промени засилват необходимостта от по-сериозно приобщаване на възрастните работници, защото е пресметнато, че 30% от световната работна сила ще бъде на 50 и повече години до 2050 г. 
Работата след пенсиониране е срещана 

по-често сред самонаетите

отчете преди дни Евростат. Данните от проучването на работната сила, събрани от пенсиониралите се за старост в ЕС през 2023 г., показват, че 56,4% от самонаетите са продължили да работят след получаване на първата си пенсия. Според европейската статистика сред страните от ЕС процентът на самонаетите пенсионери, които работят или са се върнали на пазара на труда, е най-висок в Швеция (98,4%), Финландия (88,0%) и Ирландия (87,7%). Обратната тенденция се отчита в Испания (18,2%), Гърция (20,3%), Словения (40,4%).
Над половината (57%) от заетите пенсионери на възраст 50-74 г. в ЕС са работили на 

непълно работно време

Този дял варира значително в различните страни. Хърватия има най-висок дял на заетите пенсионери за старост на непълно работно време (89,4%). В Швеция (79,2%) и в Белгия (78%) също е отчетен много висок дял на заетите пенсионери за старост на непълно работно време. За разлика от това, България отчита най-нисък дял на заетост на непълно работно време сред пенсионерите - само 9,2%. В Литва (19%) и Латвия (23,2%) също не са много заетите на непълно работно време пенсионери. Очевидно да живееш, за да работиш, е условие, което важи за почти всички в ЕС. Макар като процент работещите пенсионери да са най-много в Швеция, в абсолютни стойности италианците са първенците по брой хора, които се пенсионират, но никога реално не напускат пазара на труда - около 394 500 се отказват от правото си да се оттеглят в заслужена почивка.


-------------------------
Защо продължават?
-------------------------
Основните причини, поради които хората продължават да работят след получаване на пенсия за старост са, че им е приятно да се трудят и да бъдат продуктивни (посочено от 36,3% от запитаните) или го правят поради финансова необходимост (28,6%). Желанието за поддържане на социална интеграция (11,2%) и финансовата привлекателност на работата (9,1%) също са посочени като причини за продължаване на работата. По-малка част - 3,5%, продължават да работят, защото и партньорът им все още е нает, сочат данни от проучване на Евростат, според което само 13% от анкетираните са продължили да работят. Най-много са датчаните, холандците и италианците, които след пенсиониране продължават да работят защото им е приятно. За разлика от тях, най-малкият дял на посочващите тази причина е регистриран в Испания (17,9%), Кипър (19,1%) и Словакия (20,4%).
Финансовата нужда е основната причина за продължаване на работата в Кипър (68,6%), Румъния (54,3%) и България (53,6%), докато в Швеция, Чехия и Люксембург е много нисък делът на хората, които посочват тази причина.

ТАБЛИЦА 3
В ЕС най-много са пенсионерите, които продължават да работят, защото им е приятно да го правят и да бъдат продуктивни


-------------------------------------------
Европа вдига пенсионната възраст
-------------------------------------------
Дали защото днешните 60 г. са вчерашните 40, или по други причини, Старият континент се готви за повишаване на пенсионната възраст.
Някои страни вече са въвели мерки като предоставяне на кредити за дълъг трудов стаж или отлагане на пенсионирането и са затегнали условията за ранно пенсиониране.
Неотдавнашните протести срещу повишаване на пенсионната възраст във Франция, силните реакции на предложението на опозицията за премахване на възможността за пенсиониране на 63 г. за хората с най-малко 45 години осигурителен стаж в Германия, са знак и за политическия заряд на въпроса. Най-вероятно недоволството от задължителното късно пенсиониране се подхранва от страха за трудно намиране на адекватна работа в по-напреднала възраст и изпадане в продължителна безработица преди достигане на пенсионна възраст. И тези страхове са доста основателни, като се има предвид, че търсещите работа на 50 и повече години се нуждаят от два пъти повече време, за да намерят нова.
Все пак, няколко държави вече са въвели реформи. ОИСР прогнозира, че до 2060 г. средната пенсионна възраст в ЕС ще достигне 67 г., като в няколко държави ще е 70 или повече години. Дания вече реши да повиши пенсионната възраст до 70 г. до 2040 г., като се очаква да достигне 74 г. през 2060 г. Няколко други европейски държави също приеха сходни закони. Скандинавците и сега работят най-дълго - освен Дания, в момента Норвегия и Исландия имат най-висока възраст за пенсиониране - 67 г. и за мъжете, и за жените, в Нидерландия се пенсионират на 66,6 г. За сметка на това, във Франция могат да се оттеглят на заслужена почивка при минималната възраст от 62 г. (за родените до 1960 г.) и 64 г. за родените през 1968 г. или по-късно, обясняват от Евронюз.
Според ОИСР "въз основа на установени връзки между възрастта за пенсиониране и продължителността на живота", очаква се пенсионната възраст да се увеличи в 20 държави за мъжете и в 24 държави за жените от 32 анализирани в Европа. Прогнозира се, че бъдещата нормална възраст за пенсиониране за тези, които са навлезли на пазара на труда през 2022 г., ще варира от 62 до 74 г. за мъжете и от 60 до 74 г. за жените до 2060 г. Очаква се пенсионната възраст в Италия и Естония да стане 71 г., в Холандия, Швеция и Кипър да достигнат 70 г.  Бъдещата пенсионна възраст е 69 г. във Финландия и Словакия, 68 г. - в Португалия.


-------
У нас
-------
Предвидено и плавно увеличаване и постепенно изравняване на пенсионната възраст както за жените, така и за мъжете до 65 г. за двата пола през 2037 г. След това възрастта по чл. 68, ал. 1 от КСО ще се обвързва с нарастването на средната продължителност на живота.
Изискуемият осигурителен стаж за пенсиониране за работещите при условията на трета категория труд също нараства с по два месеца годишно за двата пола до достигане през 2037 г. на 37 години за жените и 40 години за мъжете. 
Според прогнозите в актюерския доклад от 2024 г., се очаква, че до 2070 г. делът на хората на 65 и повече години ще достигне до 30,8% от населението при 21,6% през 2023 г. И ако през 2023 г. на 100 души в трудоспособна възраст (15-64 г.) се падаха 34 на 65 и повече години, то през 2070 г.
те вече ще са 55. Все пак, прогнозата е, че ще нараства и средната продължителност на живота.


--------------------------------------------
Работещите български пенсионери
--------------------------------------------
Не е тайна, че огромна част от медицинските сестри у нас са пенсионерки - според някои данни всяка трета е в "златната възраст". Повечето работят, за да си помагат с дохода, но някои са принудени да го правят, за да не бъдат затворени отделения или дори болници заради недостига на кадри. Очевидно недостигът на кадри е причина кажи-речи всяка трета обява да е за търсене на медицинска сестра в пенсионна възраст - било за детска ясла или градина, било за старчески дом или хоспис. През ноември миналата година БЛС изнесе данни, според които повече от 15 хил. лекари са над 50 г., като 12% от тях са над 70 г. По същото време бяха представени данни, според които близо 5 хил. учители, директори и зам.-директори в детски градини и училища продължават да работят, въпреки че са навършили възраст за пенсия. И в много други сфери е така. 
Според официалната статистика работещите пенсионери в страната са над 350 хил. души през миналата година. Данните, които НОИ представя, са свързани със служебното преизчисляване на пенсиите на пенсионери, придобили осигурителен стаж след пенсионирането си или след последното преизчисление на пенсиите. Става дума за тези, които, работейки след пенсия, продължават да внасят пенсионни осигуровки, но ако не са правени тези вноски, пенсиите им не се преизчисляват и тези хора остават извън тази статистика. Затова с основание може да се смята, че работещите пенсионери в Българи са много повече.
Въпросното ежегодно преизчисление, за което НОИ обикновено съобщава към края на март, обхваща работещите пенсионери, които получават трудови пенсии – за осигурителен стаж и възраст, за инвалидност поради общо заболяване и за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест. 
От данните на НОИ е видно, че броят на работещите пенсионери всяка година се увеличава:
2021 г. - 294 000
2022 г. - 340 880 (средният размер на увеличението е близо 10 лв.)
2023 г. - 335 932
2024 г. - 350 718 (средното увеличение е около 13 лв.)
Свидетели сме и на обратната ситуация -  мнозина предпочитат да се оттеглят от трудовия пазар. Тези, на които не им достигаше стаж до 5 години, си платиха, за да се пенсионират. Например през 2019 г. хората с новоотпуснати пенсии, които си откупиха осигурителен стаж до 5 години, бяха 3856, а година по-късно - 3932 души. През 2022 г. станаха 4093 души, а през следващата година - 4707. Но, както се вижда от числата на НОИ, втората категория са многократно по-малко от предпочитащите да работят и след пенсионирането си. 


--------------------
Какво предстои
--------------------
От 1 юли ще бъдат осъвременени парите на пенсиониралите се до 31 декември 2024 г. Според Закона за бюджета за ДОО за т.г. процентът на актуализация е 8,6. Така минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще стане 630,50 лв.
Социалната пенсия за старост ще нарасне със същия процент и ще стане 333,48 лв. Припомняме, че право на социална пенсия имат хората, навършили 70 г., когато годишният доход на член от семейството към датата на навършване на възрастта е по-малък от 30% от сбора на линията на бедност, определена за страната през последните 12 месеца. Социална пенсия за старост не може да се получава заедно с друг вид пенсия. За тази година линията на бедност е 638 лв.


--------------------------------------------------------------
Приспособяване и към застаряващите работници
--------------------------------------------------------------
В доклад на allianz-trade от началото на юни 2023 г. пише, че са "необходими постоянни усилия на компаниите за адаптиране на пазарите на труда към нуждите на застаряващата част от работната сила". 
Мерките за подобряване на приспособимостта на компаниите към възрастта включват предоставяне на по-голяма гъвкавост на работното време и мястото на работа, насърчаване на обучението през целия живот чрез предлагане на възможности за обучение и кариерно развитие на всички възрастови групи, насърчаване изграждането на екипи с разнообразна възраст, предлагане на здравни и превантивни програми и пр.". 
Авторите на доклада подчертават, че правителствените мерки за подкрепа също играят важна роля - субсидии за компании, които наемат дългосрочно безработни възрастни работници, субсидиране на програми за обучение за нискоквалифицирани и възрастни работници или грантове за мобилност за възрастни работници, които трябва да се преместят. Вероятно нелоша възможнос да се използва потенциала на възрастните работници е, да им се даде възможност да работят на намалено работно време.
Разбира се, всичко това е възможно, само ако и възрастните работници решат да останат на работа, да продължат да се обучават, но и да обучават младите и да споделят знанията си с тях.

ТАБЛИЦА-1 Работещи пенсионери в ЕС през 2023 г. 
Източник на данни: lfso_23pens11

ТАБЛИЦА-2 Работещите на непълно работно време пенсионери и непенсионерите
Източник на набор от данни: ad-hoc извличане от EU-LFS

ТАБЛИЦА-4 Къде в ЕС са най-много работещите пенсионери