Всички търсим протегната длан

Поетесата Марина Матеева издаде четвъртата си стихосбирка, в която е включила петдесет стихотворения. Между резедавите корици на стихосбирката "Шепотът зелен на необята" лиричното слово на все още младата поетеса звучи укрепнало, пастелно, бих казал, зряло. Въпреки петте цикъла "Огнище", "Цвят на векове", "Есенни прагове", "Неизбежности" и "Сезони", сагата от петдесетте стихотворения e поема за любовта в най-широкия смисъл на думата. Марина Матеева (дъщеря на поета Матей Шопкин) е намерила себе си и уверено пее със своя отличителен глас в младата ни поезия. Дори в стихотворението "Завръщане", посветено на баща й, започва с въпроса: "Не знаеш ли къде да се завърнеш", за да му каже в края на стихотворението:

Щом шепотът зелен на необята

пред теб разтваря слънчеви врати

и пак усещаш пулса на земята -

къде да се завърнеш имаш ти...

В първия цикъл поетесата акцентува персонално на семейството и рода - майка, баща, сестра, прадядо. Но от първото до последното стихотворение в книгата усещаш талантливото перо, сякаш четка на художник, който с думи рисува красиви етюди, пейзажи, образи на близки и далечни хора. Фон на тази многопластова лирична поема е Родопа планина. И в книгата-галерия ни среща с хората на тази драматична планина, рисува ни красиви кокетни селища: "Село Врата", "Ъглен", "Доспат" и др. Че перото на Марина ми внушава, че е четка на художник, на доста места сама намеква това сходство, например: "Снегът рисува сенките на къщите... Рисува спомени след пролетта... Пак ще рисувам мачтата." Каква чистота и яснота в поетичната лексика.

Поетесата Марина Матеева ще гостува в НЛС "Старинният файтон" на 28 март от 18 ч. със стихосбирката си "Шепотът зелен на необята".