Петрови заговезни отбелязва деня преди началото на Петровите (Апостолските) пости, които подготвят вярващите за празника на светите апостоли Петър и Павел – Петровден (29 юни). Петрови заговезни е подвижен празник и се отбелязва винаги в неделя след Петдесетница. Тази година е на 7 юни.
Наричат деня още и Неделя на всички светии, а от следващия ден започват Петровите пости.
Думата „заговезни" произхжда от старобългарското „заговявам“ – започвам пост. Това е последният ден, в който се консумират блажни храни преди съответния пост. Освен Петрови, в народния календар има още Месни, Сирни, Богородични и Коледни заговезни.
По традиция семейството се събира на обща вечеря. Това е последният ден преди постите, в който се ядат месо, млечни продукти и яйца. На следващия ден започва въздържанието и постите за вярващите.
Мнозина посещават църква и отправят молитва към светите апостоли Петър и Павел за здраве, мъдрост и закрила на дома.
Петровите пости съвпадат с началото на лятната реколта. Народът вярвал, че спазването на постите ще донесе добра жетва и богата година.
На самите Петрови заговезни не било желателно да се започват големи строежи или важни начинания, защото денят е отреден за подготовка и смирение.
Петровият пост се смята за един от по-леките в православния календар. Хората, които го спазват, се въздържат от месо, яйца и млечни продукти, а в повечето дни (извън сряда и петък) е разрешена риба. Постът продължава до 28 юни включително и завършва с Петровден на 29 юни.
Основното му послание е човек да посрещне лятото с чиста съвест, помирен със себе си и с околните.

