Приключен

Ако посред управлението на Станишев за министъра на вътрешните работи беше станало ясно, че за 2 години е забогатял барем тройно и се е сдобил с поне 2 апартамента незнайно как, кожата му щеше да виси за публично разтерзание, а гибелният гняв щеше да се изразява във всенародно хвърляне на гнили домати, яйца и демонстративно храчене. Че и кожата на Станишев.
Втора седмица върви тегава агония около имотите на Цв. Систематично тя се преобразува в политическа по всички правила на закопаването, а май само Цв. не разбира, че е приключен. Завинаги приключен като политик. Независимо колко тягостна и унизителна ще е агонията му.
Което, ако добродушно вникнем в семплата му милиционерска същност, е повече от разбираемо. Цв. наистина не схваща какво искат от него. "Не бих искал да ви кажа." Този отговор кой му е плащал мангизи уж за консултации, е абсолютно искрен. Човекът наистина не иска да каже. Защо да казва - нали сега е на власт, сега е могъщ, сега е пръв по рейтинг, сега му се кланят, козируват, треперят му, дават го по телевизията непрекъснато. Защо да няма? Защо да не трупа?
На тази простичка сиромашка цел е подчинено всичко. Политическо празнодумие, министерство, служби, мутрафонски обвързаности, служби. Пък нека го подиграват, че колекционира апартаменти. Тук купешки фрази като "морален стожер" и "политическа воля" нямат абсолютно никаква релевантност. Това си е просто власт, която краде.
Приключен.