Паметникът

Нова дискусия за съдбата на пространството, където беше Паметникът на Съветската армия, се появи в медиите. Комитет начело с видния историк проф. Георги Марков настоява там да се издигне паметник на хан Аспарух, основателя на българската държава. Типично по български, темата обрасна с мнения и всезнайковщина. Част от десните интелектуалци със стонове възразиха срещу идеята - трябвало да има паметник, но или на Крум, или на цар Самуил, които били свързани със София (първия, защото я присъединява към България, втория, защото бил роден в нея). Почна да се лее жлъч дали изобщо Аспарух е основателят на България и дали не трябва началото на държавата да се търси още по-далеч назад в тъмното мазе на историята. Други пък искат там да няма нищо, само полянки, за да могат волни евро-атлантически интелектуалци да ги обикалят и да съчиняват оди за Урсула фон дер Лайен. Както винаги, подобни разговори завършват под кривата круша.
Всъщност точно в тази част на София може да има един-единствен паметник. Един-единствен! И това е Паметникът на Съветската армия. Неговото нарязване беше най-позорната атака срещу историческата памет, най-отвратителният цирей на реваншизма, овладял някои медии и политически сили. Нищо не може да прикрие тази рана. Нищо освен възстановяването на оригиналния паметник.
Голямата ирония е, че политическите партии с флексове така и не знаеха какво да направят с освободеното пространство. Днес, две годин по-късно, столицата се е сдобила с един змиярник точно в своето сърце, което е най-голямата метафора за това докъде води омразата, безумието и разрушителните мании. Нарязоха фигурите, пуснаха по няколко снимки в социалните мрежи, след това си поръчаха торти с отразяни глави, а днес основните виновници за отворената рана в центъра на столицата, се държат така сякаш темата не ги засяга по никакъв начин. През това време всички ние плащаме за охраната на змиярника, за съхраняването на нарязаните фигури, нещо, което можем да наречем данък "некадърдност, глупост и простотия". Да не говорим, че десните разрушители не просто не знаят какво да правят с мястото, те и не могат да махнат постамента и останалите фигури. 
Нека да има паметник на Аспарух, нека да има и паметник на Крум, но там в центъра може да има един-единствен Паметник. И той почита не чужда армия, а и подвига на хиляди българи, които оставиха своите кости по бойните полета в битката с Хитлер. Това е Паметник, който ни напомня, че светът имаше сили и енергия да се справи с кафявата чума и да изстиска като гной тази идеология от ума на Европа. Да, знам, днес кафявият призрак се завръща, но в този тунел има светлинка. Носителите на кафявия бацил са толкова страхливи и нещастни, че могат да се бият само с паметници. 
Отдавна е време темата отново да влезе в центъра на обществените дебати. Покрай кризата с боклука градската десница се сети за ленинските съботници и няколко десни инфлуенсъра набързо се преквалифицираха като боклукчии. Така и така са загрели - време е всички, които съскаха да се реже Паметника на съветската армия, да бъдат задължени на принудителен труд за неговото възстановяване. Змиярникът може да бъде изчистен само по този начин. И от асфалта, и от ума.