Ама не Му вярвам

Много тъжно е в началото на есента и на поредния политически сеанс да ни се стовари такава трагедия, като убийството на русенската журналистка. Светла й памет на Виктория и съболезнования към близките...
Престъплението е разкрито, извършителят е арестуван, държавата го утвърди светкавично. Всичко се случи в един миг. Бойко каза, че има убийство. Каза също, че ще го разкрие от раз и изпрати цялата държавна машина да работи. Европа се събуди възродена. Сега Бойко ще натрие носа на ЕНП, БСП, сини и други подривници на неговото благоденстващо благополучие. Хайде де!
Във всеки километър магистрала ще вградим сянката на един престъпник. Така се прави. Ама защо не Му вярваме.
Абе, много светкавично станаха нещата. Как Северинчо минава над Дунава, с какво и как е минал за няколко часа 2000 километра до Германия? Как определиха неговата ДНК, без да я имат в база данни? Как службите и органите, криминалисти, психолози не бяха така мобилизирани в десетки други случаи в предишните години? Защо друго подобно убийство досега не е разкрито тъй експедитивно и експресно? Дали някой път досега пред българската общественост се изправиха тримата тенори - прокурор, вътрешен министър и премиер? Дали имаха досега лице да се похвалят с подобен успех? Дали да вярваме на акордите, които леят върху нас тримата тенори?
Страната се тресе от протести и управниците се подиграват с недоволните. Толкова ли си вярва лицето Б.Б. (малкото му име е Премиер), че се смята за нещо много по-върховно и затова го величаем с главни букви като Му, като Него, като Го. Сигурно Той си знае, че времето му изтече. Даже вече му идва много. Още ли има да дере народа? Песимистът казва, че повече не може, а оптимистът - о-о-о, може, може.