Как се стигна до кризата в Париж

Френският премиер Себастиан Льокорню подаде оставка - само часове, след като назначи новия си кабинет. С хода си той върна Франция обратно в политическата криза, в която е потънала от 2022 г.
Ето кои са ключовите моменти за това какво може да се случи по-нататък и как се стигна дотук:
Вариантите пред Макрон: избор на нов премиер, свикване на избори или отставка
След като прие оставката на Льокорню, френският президент Еманюел Макрон е изправен пред три неприятни варианта.
Първо, той би могъл да назначи нов премиер. Фигура от собствения му лагер изглежда малко вероятна, а Макрон не желае да назначи левичар, тъй като те искат да отслабят трудно спечелената му пенсионна реформа. Фигура с леви убеждения би раздразнила и десните във Франция, които искат по-голям акцент върху закона и реда, имиграцията и мерките за строги икономии.
Макрон би могъл да разпусне парламента и да свика нови законодателни избори - ход, който той заяви, че не желае да предприема и който потенциално би могъл да доведе до крайнодясно правителство на Националния сбор, ако той спечели мнозинство.
Последната му опция - и такава, която той многократно е отхвърлял - е да подаде оставка. Не е ясно кой може да спечели президентските избори, но проучванията показват, че Републиканската партия има добри шансове за победа.
Политическата ситуация във Франция е нестабилна от 2022 г., когато Макрон загуби мнозинството си в парламента.
Проблемите му се влошиха миналата година, когато той неочаквано свика предсрочни парламентарни избори. Това доведе до разделяне на парламента между три различни идеологически блока: неговия центристко-дясноцентристки алианс, левицата и крайнодясната Републиканска партия.
Разходите ще продължат да нарастват, а бремето на дълга, което вече е непоносимо, ще става все по-тежко и по-скъпо, предупреди той
При нормални обстоятелства правителството на малцинството на Макрон вероятно би могло да се справи. Два ключови фактора обаче усложняват нещата.
Първият е бюджетната криза на Франция - страната е под нарастващ натиск да подреди публичните си разходи. Франция има най-големия дефицит в еврозоната и дисега Макрон е възлагал на редица премиери да приемат намалени бюджети.
Мишел Барние беше първият, който се опита, но беше свален от парламента през декември миналата година заради предложените от него съкращения на бюджета за 2025 г. Неговият наследник - Франсоа Байру, успя да одобри законодателството за 2025 г., но миналия месец беше отстранен заради предложенията си за бюджета за 2026 г.
В допълнение, има много вътрешни проблеми, особено в здравеопазването и влошаващите се разходи за живот.
Льокорню - лоялен на Макрон, беше назначен след Байру, но се задържа по-малко от месец на поста, тъй като политическите му съперници категорично отхвърлиха назначенията му в кабинета.
Другият ключов фактор, допринасящ за политическата нестабилност на Франция, е надпреварата за наследник на Макрон. Настоящият президент не може да се кандидатира отново през 2027 г. и всички политически партии се опитват да заложат идеологическата си позиция преди гласуването.
Това направи почти невъзможно намирането на общ език в парламента, което остави премиерите на Макрон на милостта на свирепите законодатели, които не са в настроение за компромис.
В тази ситуация не е изненадващо, че от 2022 г. насам Макрон вече е сменил петима премиери.