Угодниците

Откакто Съединените щати започнаха в края на миналата, началото на т.г. сепаративни преговори с Русия по уреждането на конфликта между двете страни, броят на позитивните сценарии за Европа се сведе до числото нула. Нулата изразява както липса на количество, така и на стойност, и второто е по-вярното в случая с европейските партньори на САЩ, защото на количество го докарват, но стойността им е, ако не нулева, то е близка до нея. 
Последната среща на върха на НАТО не само потвърди този извод, но и добави угодничеството като същностна характеристика на изпадналите в зависимост от американската военна мощ съюзници на Вашингтон.
"Алиансът не струва нищо без лидерството и подкрепата на САЩ, и за да ги получат, всички останали негови членове са готови да коленичат", написа в "Таймс" журналистът Едвард Лукас, цитиран от българския сайт "Епицентър".  
Любопитен е не коментарът му, а това, че той напълно кореспондира с този на руския президент Владимир Путин от началото на февруари т.г., когато пред телевизия "Россия 1" той заяви: "Уверявам ви: Тръмп с неговия характер, с неговата настойчивост ще сложи ред там много бързо. И всички те (европейските политици - бел.ред.) ще застанат в краката на собственика си и ще махат леко с опашки." 
Лукас е изключително остър критик на руския президент от дълги години, но изглежда, че има проблеми, по които и двамата са на едно мнение. 
И за да е пълна описаната картина на имплицитната сексуална подчиненост пред САЩ, нека цитираме главния субект: "Казвам ви, тези страни ни се обаждат и ми целуват задника. Правят го. Те умират да сключат сделка. Моля ви, моля ви, господине, да направим сделка. Ще направя всичко, ще направя всичко, сър." Това е част от реч на президента Доналд Тръмп по време на официален обяд в Националния републикански комитет на Конгреса във Вашингтон, провел се на 8 април.
На задните части ще се върнем по-долу.
Срещата на върха на НАТО в Хага даде последната (засега) трактовка на въпроса: защо съществува НАТО - за да бъдат облажавани Съединените щати и президентът Тръмп, в частност.
Няма думата "война", руската заплаха е спомената веднъж, срещу 40 пъти в аналогичния документ от 2024 г. Украйна е вписана по инерция, колкото да не е без хич, но пък имаме най-късото в модерната история на Алианса заключително комюнике от половин страничка. Стига толкова.  
За Америка на Тръмп вече не е важно да воюва с Русия, тя не иска да го прави, иска да се отърве от товара на украинската й война. Води сепаративни преговори, в тяхно име се отказва (засега) да въвежда и нови санкции. 
За Америка на Тръмп е важно да дои европейската крава. Това са стотици милиарди долари за американския военнопромишлен комплекс под формата на поръчки за противоракетни и противосамолетни зенитни комплекси, спътникови системи, самолети, електроника и всички онези скъпи американски военни джаджи, които може да си позволите с пари.
Преди година идеята за харчене на 5% от БВП за отбрана бе абсурдна дори за свръхатлантиците като бившия министър на отбраната Тодор Тагарев. Разумна позиция, между другото. Сега обаче, когато въпросът бе поставен ребром от Белия дом, никой, с изключение на една Испания, не посмя да гъкне. Дори скочиха на Мадрид - как смеел да се цепи от колектива.
На какво разчита Европа?
Ангажиментите на евросъюзниците на САЩ са да увеличат инвестициите в отбрана до 5% от БВП до 2035 г. 3,5% трябва да отидат за ключови военни цели, други 1,5% - за защита на инфраструктурата. Очевидно е, че притеснени в разходите си ще бъдат големите държави, а САЩ разчитат на поръчки от тях, а не от джуджета като Естония или България, които с половин ескадрила Ф-16 рязко вдигат изискуемия праг. За пъшкащата под бремето на икономическата стагнация (нейно лично дело) Германия това са например допълнителни 40 млрд. евро. Германската камила привидно изглежда все още здрава, но, както се знае от арабската пословица, само една съчка е достатъчна, за да й счупи гърба. 
Та в тоя ред на мисли - до 2035 г. я камилата, я камиларя - обещавайте сега на американския нарцис, пък после ще видим, я ние, но най-вече тези след нас. И не го крият в коментарите си:
Списание "Шпигел": "Раболепието, особено от страна на генералния секретар на НАТО Марк Рюте, беше смущаващо за мнозина, но имаше ефект." 
Вестник "Ню Йорк таймс": "По-добре Рюте "да свърши цялата угодническа работа, за да не се налага на лидери, които ги очакват избори, да правят това."
Вестник "Таймс": "Със своето угодничество към американския президент бившият нидерландски премиер издигна националната черта на страната си - прагматизма, на ново, невиждано досега равнище."
Тези коментари бяха породени от факта, че генералният секретар на НАТО Марк Рюте нарече Тръмп "татенце" и му писа, че "Европа ще плати много, както трябва, и това ще бъде твоята победа". Думата "татенце" също има сексуален подтекст - на по-възрастен мъж, който има млада държанка.
Сега дефектът (на Рюте) се представя като ефект. Но не е. Моралното падение на тези хора е очевидно, слугинското им поведение няма как да бъде оправдано, нищо че се опитват. Организацията няма път и посока, и това не е от днес, никаква руска заплаха - реална или мнима, не може да изпълни със съдържание организация, подчинена на волята на трета сила, жертва на нейните прищевки и резки смени на политиката. 
Италианският министър на отбраната Гуидо Кросето заяви през миналата седмица, цитиран от агенция ANSA, че НАТО "в сегашния си вид вече няма причина да съществува", защото светът се е променил. Но неговата загриженост има смисъл, само ако разглеждаме НАТО като субектна организация, която трябва да променя целите и задачите си съобразно промените в света, но той не е такава, а е част от американския инструментариум за контрол над Европа.  
И сега големият въпрос е не накъде отива НАТО, а как и кога точно САЩ ще решат да се разделят с него, като пътьом вземат каквото могат от изтъняващите портфейли на членовете му. 
До края на лятото Пентагонът трябва да направи анализ на глобалното военно присъствие на САЩ по света, тук попада и очакваното съкращаване на силите му в Европа. Ако това се случи, неизбежно ще бъде увеличаването на военното бреме върху европейските рамене, независимо как се мазнят на американците.
Доста символично (разбира се, без очаквани последствия) бе, че докато Тръмп се намираше в Европа, сенаторът републиканец Майк Ли внесе закон под името Not A Trusted Organization Act - "Закон за недоверие към организацията". Документът задължава президента да денонсира участието на САЩ в НАТО.
Това е част от играта на Тръмп с европейците. Но това е игра срещу една врата. Колкото и да се пуйчат, те не могат да отговорят адекватно на принизяването им в глобален план. Кой да го направи? Служителят на глобалния банков капитал Еманюел Макрон или служителят на глобалния корпоративен капитал Фридрих Мерц? 
Да се върнем към задниците.
Когато самолетът на Тръмп кацаше в САЩ, администрацията на Белия дом пусна видеоклип, посветен на участието на президента в срещата на НАТО в Хага. Видеокадрите бяха озвучени с песента на американския певец Usher - Hey Daddy ("Хей, татенце"). В нея има следните редове:
"И няма да чукам, няма да бия камбани.
Просто вдигаш това дупе във въздуха.
Ще те разгорещя, познавам те толкова добре.
И когато вляза, всичко, което искам да чуя, 
е да кажеш: "Татенцето се върна у дома".
Последното унижение, но угодниците ще го пуснат покрай ушите си, защото страхът от "татенцето" е по-голям от срама, който са готови да изтърпят.