Кошници и щайги

Водевилът в телевизионните студия превзема нови висоти. В него се включват неподозирани доскоро участници. Именно най-обикновена пластмасова щайга се превърна в главен герой в студиото на БНТ тази сутрин. Шефката на КЗП, неуморната Мая Манолова я нарече „щайга ударничка“ и я посочи като пример за практика, която според нея натоварва допълнително родните производители на плодове и зеленчуци. Разходът не остава само за сметка на стопаните, а може да се пренесе и в крайната цена, която плаща потребителят. Щайга за 3,50 евро, наем от 1 евро при всяка доставка.
По думите на Манолова четири от големите търговски вериги задължават доставчици на плодове и зеленчуци да използват определен вид щайги. Производителите внасят депозит, равен на стойността на съда – 3,50 евро, а при всяко доставяне на стока плащат още 1 евро без ДДС, или 1,20 евро с ДДС.
Така една и съща щайга може да носи приходи многократно, докато се използва за различни доставки. Ако бъде начисляван наем всеки ден в продължение на година, сумата достига 365 евро без ДДС – повече от сто пъти стойността на самия съд.
Това било нещо като чадърите на морето, само че работело целогодишно.
Не остана по-долу и лидерът на ПП Асен Василев. С празна кошница с надпис "Грижа" влезе той в студиото на Нова телевизия. Василев обяви, че грижата на правителството на Радев е като тази кошница - "леко празна, а цените ще се вдигат".
На фона на критиките към управляващите за обедняването и за бюджета той извади и друг детайл "от кошницата си": "40 милиона евро за километър магистрала". Основната теза на Василев беше, че правителството не прави необходимото да има по-ниски цени за българските граждани.
Наистина само за няколко месеца Манолова успя да изнерви търговските вериги, но показа как трябва всъщност да работи един контролен орган. Тя дори публикува мобилния си телефон.
Оказва се, по информация в медиите, че у нас, освен Комисията за защита на потребителите, съществуват 210 национални и териториални структури, чиято цел е да следят, регулират, одитират всичко в държавата - от болницата през общината до правата на децата. В тях са назначени над 40 хиляди чиновници, които вземат заплати, за да не стига всеки проблем до прокуратурата и съда, а да бъде решен където и както трябва. Ако за критерий се вземе средната заплата, то годишно те струват около 714 млн. евро на държавата. Срещу тази сума са наложени глоби за близо 240 млн. евро, от които са събрани половината, защото наказателните постановления така са написани, че половината падат в съда. Въпреки впечатляващата бройка фактите показват почти нулева ефективност. 
Държавата разполага с подробен регистър на административните структури, но не и с функционален регистър на контрола.
Няма едно място, на което да се видят всички проверяващи органи, числеността им, бюджетите, резултатите и областите, в които правомощията им се припокриват. Осъдените след сигнали от контролните органи са 235 през м.г., 262 през по-миналата и 209 през 2023 г. Най-активни през годините са от НАП, следва Агенция “Митници”, АДФИ, Сметната палата и ДНСК. И дотам. Затова на мода идват щайгите и кошниците.