БСП се нуждае от по-отчетлив образ в управлението

- Господин Вигенин, каскада от кризи залива страната - безводието, бедствието в "Елените", скок на цените. Справя ли се според Вас правителството с тези проблеми?
- Всеки проблем, който предизвиква по-широка обществена реакция, поставя на изпитание правителството. Много от тези кризи са наследени, но доверието на хората към властта по принцип е ниско и те са склонни да отправят своята критика към този, който е пред очите им днес. Да бъдем обаче обективни - реакцията и предприетите действия бяха адекватни, бързи и с усилие не просто да се разчисти поредната взривила се бомба под краката им, а да бъде разминиран целият терен. Най-сложен е въпросът с цените, но са видими действията и в тази посока, а предложения вече са направени и за следващия бюджет - ако скокът не може да бъде изцяло овладян, то трябва да се компенсира с по-високи доходи на най-уязвимите.
- Каква е Вашата оценка за участието на левицата във властта?
- Без съмнение БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА има конструктивен подход, прави усилия да отстоява леви решения в едно преобладаващо дясно мнозинство, министрите ни работят добре и постигат резултати. Така че има какво да отчетем пред българските граждани и пред нашите симпатизанти. Общата среда обаче е много негативна, конфронтационна, постиженията често остават на заден план, а напред излизат ежедневните скандали и конфликти, в които не участваме, но се отразяват и на нас. Ако въпросът е дали направихме грешка с влизането във властта - не, аз стоя зад този избор. Но дали трябва да направим честна етапна оценка за състоянието на страната и перспективите пред БСП - да, необходимо е.
- Срещу БСП постоянно се сипят обвинения, че е предала своите избиратели, че няма собствено лице в управлението. Приемате ли тази критика?
- Критиките трябва да се чуват. Но и трябва да си даваме сметка, че поне към момента алтернатива на това управление няма, а оттеглянето ни от тази конфигурация сега означава нови избори, които няма да дадат нищо по-добро в политически план. Даже напротив - може да направят още по-силни точно тези партии, срещу които възразяват противниците на участието ни във властта. Затова смятам, че трябва да се концентрираме върху изграждането на по-отчетлив образ на левицата, както и да не се чувстваме длъжни от криворазбрана лоялност да подкрепяме всяка погрешна инициатива на партньорите ни. Не искам тук да изброявам конкретно, но се сещам за поне няколко, които разочароваха немалко социалисти. И да си кажем още една истина - когато се създаде правителството, то беше подкрепено от друго мнозинство и разполагаше с повече от 121 гласа. Сега е правителство на малцинството, което зависи от подкрепата на формацията на Делян Пеевски. Това се експлоатира ежедневно от опозицията и затова трябва да имаме убедителен отговор.
- Обикаляте доста из България. Какво е състоянието на БСП в момента, какви са Вашите впечатления?
- Мисля, че текат два паралелни процеса - от една страна, се усеща стабилизация и адаптиране към новата политическа среда, виждам и по-голямо самочувствие сред част от социалистите за това, че реално имаме възможност да влияем върху развитието на държавата. От друга страна, обаче се сблъсквам и с демотивация, неприемане на това партньорство по неволя с Борисов и Пеевски, неразбиране по отношение на някои решения. По места стои и големият въпрос за кадрите - има региони, където изобщо няма назначения или се броят на пръстите на едната ръка. По този въпрос е време да се удари по масата и не защото трябва да търсим работа на някого, а защото не можеш да си ефективен участник в управлението, ако нямаш влияние в регионалните звена на изпълнителната власт.
- В БСП преди малко над година започна промяна - случи се обединението на левицата, промени се ръководството. Накъде трябва да продължи този процес?
- Промяната в БСП разглеждам като част от голямата промяна, към която се стреми и европейската левица. Смяната на ръководства сама по себе си не е гаранция за успех, но е необходима предпоставка за нова посока на развитие. Лявото обединение е сериозно достижение и сега трябва да получи по-голяма плътност, да се стимулира приносът на всяка от партиите към политиката и управлението. Заедно с това трябва да се активизира дискусията за новите измерения на лявото в днешния свят - как да съхраним принципите, да запазим корените си, но и да бъдем в крак с времето, в крак с новите технологии, които променят с главоломна скорост фундамента на нашата идеология - икономическите отношения, характера на труда. Европейската левица е изправена пред същите предизвикателства. Сега, когато новото ръководство прекрати „студената война“ с ПЕС, имаме всички основания и възможности да сме активен участник и в европейския дебат. 
- Нека да поговорим малко за състоянието на Европейския съюз. Създава се впечатление, че ЕС е останал без посока или, ако има посока, тя е сбъркана. Фалшиво ли е това усещане?
- Честното ми мнение е, че в последните години ЕС се откъсна от проблемите и стремежите на гражданите, в някои отношение направи твърде големи крачки, на които той самият не беше готов - т.нар. Зелена сделка, например, а и светът не го последва. Отне години преди неконтролираната имиграция да бъде осъзната като проблем и да се вземат мерки. В момента тече процес на връщане към реализма и здравия разум в много политики, но стои и заплахата махалото да не залитне в обратната посока и да затънем в прекален прагматизъм и липса на амбиция. Това често е предмет на дискусия в Групата на социалистите и демократите в ЕП - как да запазим високите си цели и да бъдем пример за света, но отчитайки реалните ни възможности; как да подкрепим стремежа към опростяване на законодателството, което обаче да не доведе до дерегулация, да не кажа капитулация пред натиска на външни и вътрешни сили, в ущърб на гражданите. Заедно с това виждаме нарастване на доверието в Европейския съюз в почти всички държави членки - в тези бурни времена хората разбират, че никоя държава не би могла да се справи сама и трябва да пазим съюза като гарант за сигурността, социалния прогрес и икономическия просперитет на континента.
- Какво е мнението Ви за инициативата "Превъоръжи Европа". Нейните критици смятат, че хвърлянето на толкова пари за оръжие ще удари социалните системи на всички страни в ЕС?
- Няма българин, особено от малко по-възрастните, който да не си спомня с възхищение за силата на българската армия в годините преди 1989 и да не я сравнява със състояние на армията сега. Но после с десетилетия България не инвестира достатъчно в отбраната си, защото мислехме, че войните малко по малко остават в миналото и че НАТО ще ни пази от външните заплахи. Реалностите днес показват точно обратното. Необходимо е  ЕС и България в частност да възстанови отбранителните си способности. Затова и социалистите подкрепяме по принцип „Превъоръжи Европа“, но с разбирането и изискването това да не се превърне в инструмент за наливане на пари в оръжейните компании, включително отвъд океана. На отбраната и сигурността трябва да се гледа далеч по-широко, защото те зависят от здравето на нациите, зависят от вътрешната стабилност, която е пряко свързана с преодоляването на социалните неравенства, зависят от инфраструктурата - пътна, железопътна, цифрова, зависят от устойчивостта и конкурентоспособността на икономиките ни. Инвестициите в тези сфери трябва да се считат и за инвестиции в отбрана и сигурност. И трябва да гарантираме, че тази инициатива създава работни места в България и в Европа, а не още по-големи печалби за наша сметка в САЩ.
- Според последните социологически проучвания се забелязва траен прогрес на националистическите партии, и то в големите страни на ЕС - Германия, Франция и други. Проблем ли е това и на какво отдавате това разочарование на избирателите от традиционните партии?
- Войните около нас, несигурността, социалните проблеми и бедността, която все още съществува навсякъде в Европа, създават хранителна среда за крайнодесните формации, виждали сме го и преди, знаем и до какво може да доведе. Социалните мрежи създават допълнителни възможности да се всява страх, а уплашеният човек се обръща към този, който обещава бързи и лесни решения. Крайнодесните правят точно това - плашат хората, а после дават лесни, но грешни отговори на сложните въпроси. Но има и друго. И в този мандат на ЕП умерените десни, леви, либерали са заедно зад Европейската комисия. Виждаме подобни коалиции и в много държави членки, включително в България. Неизбежните компромиси помежду им постепенно ги отслабват. Така алтернативата вече не е между умерените леви и умерените десни с балансьор либералите, а между умерените и крайните партии и това ги легитимира. Тежки дилеми, които сякаш нямат правилно решение. И все пак съм оптимист - кризите ще бъдат преодолени, войните ще спрат, хората ще припознаят социалистите и социалдемократите като свои защитници и политически представители. 
- Намира ли според Вас левицата в Европа адекватното си място в тези процеси на политически трансформации?
- Европейската левица е имала големи възходи, но и тежки периоди. Сега сме на много ниска точка, политическото ни представителство и в европейските институции, и в държавите членки е силно ограничено. Но пък виждам, че се създава енергия да тръгнем отново нагоре. Има осъзнаване за голямата, да не кажа, историческа отговорност да поведем отново европейските народи по пътя на мира, социалната справедливост, демокрацията. Да върнем усещането за смисъл и перспектива на европейския проект. Да покажем, че да отстояваш принципи и ценности си струва, колкото и да е трудно в днешно време. Всички разчитаме предстоящият конгрес на Партията на европейските социалисти в Нидерландия да се превърне в повратна точка за лявото в Европа. Такава е и амбицията на сегашния президент на ПЕС Стефан Льовен, който е и кандидат за втори мандат. Ще се обърнем към европейските граждани с призив за мобилизация на прогресивните сили и ще приемем 13 резолюции, в които очертаваме основните си виждания за политиката на европейско равнище. В конгреса ще участва силна делегация от БСП, водена от председателя Атанас Зафиров. Аз самият ще положа усилия посланията от Амстердам да стигнат до повече хора у нас и да станат стабилна основа, върху която да развиваме и нашата политика.