Победата на деветте пръста

На 25 октомври се случи нещо, за което политолозите ще говорят дълго време. Левият кандидат за президент и настоящ държавен глава на Бразилия - Луиз Инасио Лула да Силва, сочен за фаворит на първия тур, но останал втори с малака разлика, успя да победи на балотажа, въпреки че всички десни кандидати бяха обявили подкрепата си за крайнодесния Флавио Болсонаро. На теория изглеждаше почти невъзможно това да се случи, но практиката показа точно обратното. Трите седмици между двата вота се оказаха решаващи да се наклонят везните в обратна посока. Милионите жители на най-голямата латиноамериканска държава, които на първия тур си бяха останали по домовете, си направиха ясна равносметка какво означава крайнодясното да се върне на власт.

Бразилия заема 7-мо място в света по численост 

на населението - по последни данни там живеят над 225 милиона души. Съвсем логично, по-голямат част от тях живеят в големите градове - Сао Пауло и Рио де Жанейро - около 83/84%. Заради колониалното си и робско минало днес преобладават метисите и мулатите - 45 на сто, белите са 43 процента, чернокожите са между 7-9% и най-малко са представителите на коренното население - малко под 1%, които живеят предимно в амазонската джунгла. Какво означава това? Крайнодесните и десните партии имат един твърд контингент, който винаги ги подкрепя - почти всички бели хора, които живеят с представата, че са върховната раса, а всички останали са роби. Ревностни католици, с манталитет от Средновековието, те не могат да допуснат, че някой с друг цвят на кожата може да им е равен, да има права, да се образова, да заема висока длъжност.
При такава панорама не би трябвало да представлява трудност на Лула да Силва да спечели изборите. Все пак за общо три мандата на власт - макар и не последователни, той извади от крайната бедност милиони, ограмоти ги, показа им какво означава достоен начин на живот, но... не успя да превъзпита другите, които се озлобиха още повече и насилието в страната се увеличи.
"Благодарение на Лула успях да завърша училище, да има собствен дом", разказва 40-годишната Ана Флор Карвальо, чернокожа певица, системно насилвана от различни партньори, които й се подигравали, че е черна, пък се хвали с диплома. "В тяхното съзнание аз не съм човек, а предмет, както прадедите ми, докарани от Африка са били третирани тук", споделя тя през сълзи.
Университетската преподавателка Жозафина Симоес си спомня как дядо й бил възмутен, че в групите й има чернокожи. "За какво им е да могат да пишат и четат на плантациите?", непрекъснато питал той. "Слушайки го осъзнах, че са нужни поне още  две-три поколения да си отидат, преди расизмът да умре в страната", посочва Симоес и твърди, че гласува за Лула заради справедливите му идеи и защото вярва, че постепенно нещата в страната ще се оправят.

Но има милиони, които от страх не отидоха до урните на първия тур 

Защото макар вотът да е таен, всеки знае как си гласувал. Някои предпочетоха да се застраховат и да не си навличат гнева на Флавио Болсонаро, ако стане президент.
До миналата седмица всичко изглеждаше предрешено, Болсонаро беше уверен в победата си, разчитайки на подкрепата на Доналд Тръмп, на Израел, достъпът до почти всички социални мрежи на Лула беше ограничен. Вярно, в Сао Пауло имаше милионен митинг в подкрепа на лявото в продължение на няколко дни, но какво са 1-2 милиона за конгломерат от 21 милиона жители? И, докато сенатор Флавио се виждаше вече като държавен глава, 80-годишният му опонент не спря да се среща с гражданите, да гласува нови социални политики - намали работната седмица от шест на пет дни, за да може работещите да имат повече свободно време за семействата си; обеща събота и неделя общественият транспорт да е безплатен, за да може хората да пътуват, а да не си стоят само вкъщи. 

Един дебат променя много, два - преобръщат каруцата

Важна роля в кампанията несъмнено изиграха двата дебата миналата седмица, предвид факта, че и двамата кандидати избягваха пряк сблъсък помежду си. Но пък хората искаха точно това, да ги видят един до друг или един срещу друг, но на една сцена. Съвсем логично, Лула изброяваше и защитаваше социалните си политики, докато Болсонаро го нападаше и се подиграваше, но злобните му шеги, бяха за сметка на бразилците. "Кажете защо 73% от затворниците гласуваха за Вас?" попита го с ехидна усмивка, докато президентът, без да трепне отговори: "Целта ми е 100% от тях да гласуват за мен, включително баща ти!" А втората среща между двамата, проведена непосредствено преди балотажа се оказа ключова. Тогава сенатор Флавио нарече опонента си "Господин 9 пръста" и сам се засмя на цинизма си. Това разгневи хилядите работници, пострадали при трудова злополука. Просълзеният Лула категорично заяви, че не се срамува, че още 17-годишен е загубил малкия пръст на лявата си ръка, докато е работил като металург. И използва случая да припомни на самозабравилия се кандидат, че той няма нито един ден трудов стаж, а цял живот е разчитал на връзките на баща си. Макар Болсонаро да започна да се извинява, явно разбрал големия гаф, който беше сътворил, но беше късно. От този момент ръката с четирите пръста стана символ не само на кампанията на лявата партия, но стана символ на всички работници в страната. Крайният резултат?

Вотът с почти 0% негласували и най-малко невалидни бюлетини
и победата на деветте пръста

25 октомври ще остане в историята на Бразилия като деня, в който почти цялото население отиде да пусне гласа си. Изборният ден беше удължен с два часа, за да могат всички желаещи да упражнят правото си за избора на лидер. Социалните мрежи се изпълниха с трогателни снимки, на които 91-годишна жена отива да гласува за Лула, защото "не иска да умре при крайнодясно управление" или друга - инвалид, носена на ръце от сина си, за да подкрепи лявата идея.
И така в Бразилия беше

победено не само крайнодясното, но и Тръмп, 
Израел и социалните мрежи

Днес Латинска Америка може да си отдъхне, защото имперската амбиция на американския президент беше спряна. Да, той вече заяви, че е "имало манипулации при вота", след като неговото протеже не е спечелило, какво друго може да каже? Приложената схема в другите южноамерикански държави, като Колумбия и Перу - тук не сработи. Там загубилите леви кандидати открито говориха за израелска намеса, освен явната подкрепа на Вашингтон, но светът остана сляп и глух. Бразилия си взе поука. Взе необходимите мерки навреме и се опълчи на САЩ. А от Мета бяха принудени да си признаят, че са се намесили преди първия тур.
Първоначалната реакция на Флавио Болсонаро беше да иска касиране на изборите, но след като Върховният съд нареди да му бъдат взети паспортите, защото има вероятност да избяга в САЩ, той изведнъж призна поражението си. Едва ли от доблест. Вероятно вече е замислен пъклен план. Но бразилците са нащрек, защото знят, че ги защитава "Господин 9 пръста".