Чудатата машина Ноле

Не знам как да опиша Новак Джокович. Ако имаше само едничка титла, която исках някой да спечели на таз Олимпиада, то това бе тази за Ноле.
Човек има чувството, че Ноле е някаква чудата машина, изобретена от Никола Тесла, задвижвана с трансформатори, отвътре запасана с намотки и алтернатори, а като удари топката - излизат електрически мълнии. Сякаш Тесла я е създал и скрил, за да се появи в подходящо време, с което да отмъсти на Томас Едисън и корпоративния свят.
Когато Ноле излезе на корта, човек има усещането, че отнякъде се появява музиката на Горан Брегович, мачът се превръща като филм на Емир Кустурица, гледан в лъскава кинозала от изтънчена западна аристокрация. Главният герой е мразен от всички, псуван е от цялата публика, но той им тегли една майна по балкански, не им цепи басма и започва да раздава форхенди и бекхенди, които като звучни шамари да стоварва върху напудрен и накичен с перука любим на публиката буржоа.
Така и на финала. Най-възрастният финалист на олимпийски финал по тенис, Новак Джокович на 37, срещу най-младия такъв - Карлос Алкарас на 21. Ноле с няколко контузии, неваксиниран, православен, религиозен, кръсти се, с традиционно и здраво семейство, срещу намиращият се в блестяща форма Карлос Алкарас.
И когато всички в Париж притриваха ръце да се радват на разпъването му на кръст, той взе, че възкръсна и се превърна в безусловно най-великия тенисист в историята. Превъртял играта, спечелил абсолютно всичко - рекордните 24 титли от Големия шлем (поне по три пъти всеки), всички турнири Мастърс поне по два пъти, купа Дейвис, рекордните 7 титли на ATP финалите и сега единствения липсващ венец - олимпийска титла.
Уникална личност, знае няколко езика, с уникално чувство за хумор, винаги умее да забавлява хората около него, с видимо интелектуално превъзходство пред останалите скучни сухари.
Или просто най-великият в историята.

Фейсбук