Бизнесът и синдикатите искат спешна среща с премиера за цената на тока

Национално представителните организации на работодателите - Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), и на работниците и служителите -  Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа“, искат спешна среща с премиера Румен Радев, вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев и с министъра на енергетиката Ива Петрова във връзка с растящите цени на електроенергията. Това е съобщено в отворено писмо на организациите. Според тях ситуацията на пазара на електроенергия вече засяга едновременно устойчивостта на предприятията, заетостта и доходите на работещите и жизненото равнище на българските домакинства. 
Те цитират данни, според които от юни до октомври цената се е увеличила с около 126 на сто, а спрямо октомври 2025 г. - с приблизително 82 процента. 
"Електроенергията е ключов разход за промишлеността, преработвателния сектор, хранителната индустрия, транспорта, търговията и услугите. Предприятията, които съставляват преобладаващата част от българския бизнес и осигуряват основната част от заетостта, нямат нито финансов буфер, нито преговорна позиция, за да поемат такъв шок за дълъг период", е посочено в писмото.
Работодателите и синдикатите отбелязват, че действието на двата режима за компенсации - за небитовите крайни потребители и за енергоемките потребители, е с отложено плащане точно когато са най-необходими.
Според тях отлагането на компенсациите означава принудително кредитиране на държавата от страна на предприятията. Те виждат рискове за намаляване или спиране на производство, особено в енергоемки и конкурентно чувствителни сектори; съкращения, преминаване към непълно работно време и забавяне на трудови възнаграждения; невъзможност за изпълнение на дългосрочни договори при фиксирани цени; превантивно и принудително повишаване на цените на стоките и услугите, което ще засегне всички потребители и ще подхрани инфлацията; прекъсване на инвестиции и риск от закриване на предприятия, особено малки и средни, с необратими последици за местните пазари на труда.
Бизнесът настоява за предвидим и работещ механизъм за компенсации, а не отложено плащане.
Високите цени на електроенергията засягат и небитови потребители с обществено значими функции, включително културни институции, които не са обхванати от специалния механизъм за компенсиране до цената за битовите крайни клиенти. За тях навременната и предвидима подкрепа е необходима за запазване на дейността и достъпа на гражданите до културни услуги, е посочено в писмото.
Заради това АИКБ, БСК, КРИБ, КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват да бъде обсъдена рамката за енергоемките предприятия, да бъде обсъдена програмата за подпомагане на останалите небитови потребители, „Булгаргаз“ да прекрати различното ценообразуване, от една страна, за топлофикации и газоразпределителни предприятия по регулирани цени и от друга страна, за енергоемките предприятия по цени за свободен пазар в рамките на договорените количества за 2026 и 2027 г., докато има екстремни цени. 
Те искат още Министерството на енергетиката и Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ да представят публично икономическата обосновка за връщането към еднократно плащане - разполагаем ресурс на Фонда, прогнозни разходи при различни ценови сценарии, източници на финансиране и очакван процент на компенсиране, както и да бъде проучено осигуряването на допълнителен финансов ресурс за Фонда, така че забавеното плащане да не се превръща в риск от недофинансиране, включително чрез държавна гаранция, мостово финансиране или други инструменти.
Работодателите и синдикатите настояват също да бъде създадена постоянна работна група с участието на Министерството на енергетиката, Министерството на финансите, представители на работодателите и на синдикатите, която да следи цените на електрическата енергия ежемесечно и да предлага корекции на параметрите на Програмата, както и да обсъжда допълнителни мерки в подкрепа на предприятията и на заетостта, както и да бъде направена предварителна консултация със социалните партньори в спешен порядък, включително в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество, преди всяка бъдеща промяна на параметрите на Програмата, както и за преглед и промени на енергийния пазар (суровини, горива, енергия), за защита на интересите на битовите и небитовите потребители в средносрочен план, предвид състоянието му и прогнозата за развитието му.