
Православен календар
Църквата почита на 4 август св. 7 отроци в Ефес. Св. прпмчца Евдокия (вечерта вечерня с Молебен канон на Пресвета Богородица)
/ брой: 142
Седемте момци спали смъртен сън две столетия, след което се пробудили
Всички тези седем момци били деца на невежите граждани в гр. Ефес. Те живеели по време на гонението против християните при император Деций. Навсякъде християните били преследвани и арестувани, за да ги принуждават да вземат участие в идолските жертвоприношения. Някои от тях се бояли от мъки и се покорявали. Но твърдите във вярата не отстъпвали нито пред страдания, нито пред мъчителна смърт.
Много християни напускали градовете и се криели по пещерите. Между тях били и седемте ефески момци: Максимилиан, Ексакустодиан, Ямвлих, Мартиниан, Дионисий, Антонин и Йоан. Те се поселили в една пещера на планината Охлон, където чрез пост и молитва се готвели за предстоящия им подвиг.
Като узнал за това, Деций заповядал да затрупат с камъни входа на пещерата. Двама от придворните (Теодор и Руфим) тайно изповядвали Христовата вяра и турили пред камъните оловни плочки, на които написали имената на живо погребаните в пещерата седем момци.
Между това Бог дал на момците смъртен сън и ги запазил за цели две столетия нетленни и неизменни до тяхното пробуждане за Негова слава и за свидетелство, че Неговите думи за възкресение са истинни. Чудното пробуждане се извършило в царуването на Теодосий Млади. Царят пристигнал сам в Ефес с множество вярващи и се поклонил на св. момци. След продължителна беседа с него, момците в неговото присъствие заспали вечния си сън до всеобщото възкресение. Теодосий заповядал да направят 7 сребърни ковчега и да поставят в тях телата им. В същата нощ обаче те му се явили на сън и го помолили да ги остави да почиват в пещерата, както по-рано.
Пещерата дълго била показвана близо до Ефес, в склоновете на планината Прион. Съдбата на св. мощи на седемте момци е неизвестна след ХII в.

Св. Евдокия раздала богатствата си на бедните и страдащите християни
Света преподобна мъченица Евдокия била красива грешница от град Илиопол. Чувайки молитвите на монаха Герман, тя се обърнала към Христовата вяра и се покаяла за предишния си живот. Раздала богатствата си на бедните и страдащите християни. Покаяла се и се молила за прошка. Заедно с прошката получила магически дар - да лекува и прави чудеса.
По-късно се оттеглила в манастир, където намерила смисъл за живота си. Като монахиня, а по-късно и като игуменка, Евдокия неведнъж е била подлагана на мъчения. В най-тежките мигове се случвали чудеса, от които мъчителите се плашели и се покланяли на Бога, който я покровителствал. Така мъченицата доживяла до дълбока старост. На преклонна възраст била осъдена на смърт за разпространение на християнството и е посечена с меч по време на римския император Адриан.