Няколко думи
Сезон на добавките
/ брой: 217
Пак дойде усилното време на пазарлък за коледните добавки към пенсиите. Време, което от години служи на политици или да лъскат собственото си его, или да събират лайкове за следващи избори. Само че, когато атовете се ритат, всеки знае кой си го отнася.
Първите коледни добавки бяха през 2008 г. - може да се сметне кое правителство бе на власт и социалният министър от коя партия беше. В годините коледните и великденските добавки към пенсиите бяха тема за надцакване на партиите, особено в навечерието на избори. Петнайсетина-шестнайсет години по-късно пак социалист настоява така спорните добавки, за които правителствата ту намират пари, ту - не, да бъдат включени в закона за бюджета, та проблемът най-сетне да получи трайно решение и да не зависят от политическата конюнктура, но отзвук от тогавашната власт нямаше. Да, тези 50-100 или повече лева не са решение на проблема с ниските български пенсии, но са глътка въздух за хората с най-малко пари да посрещнат сносно големи празници.
Тези дни отново излезе на дневен ред въпросът с добавките. Заедно с възроденото предложение най-накрая те да бъдат регламентирани в закон и да станат своеобразно социално подпомагане.
За да се случи това, навярно ще бъде необходима доста работа, но поне добавките няма да са подчинени на благоволението на една или друга власт.
За 35 години българският пенсионер преживя какво ли не - опашки пред пощенските станции от 3 ч. след полунощ, та да не свършат парите, пенсии, сложени във фризера от властта, погазване на т.нар. швейцарско правило и прочее. Комай е време за устойчиви решения, вместо да се бълват в социалните мрежи псевдопрогнози от рода на: “Пенсиите са под въпрос”, “Коледните/великденските добавки са под въпрос” и хората периодично да бъдат травмирани.
