За образованието

Цветомир Глоговски

15 септември... отново!
В началото на 18 век в България има 17 училища (килийни), а до началото на 19 век броят им се увеличава до 235. Взаимните училища (първото е създадено в Габрово през 1853 г. по идея на Васил Априлов), които изместват постепенно килийните, увеличават броя на училищата преди Освобождението до над 2000 (400 от тях все още килийни).
Само 4 години след Освобождението, през 1882 г., училищата в България са 2268 при население 2,8 милиона.
Първата световна статистика за нивото на образование излиза през 1891 г. Според нея България заема 13 място в света, изпреварвайки всички балкански и много европейски държави. 
По разходи за образование тогава сме на 15 място, а по критерий "деца, обучавани от един учител" - на 4 в света (след САЩ, Франция и Япония).
През 1912 е направено "общобалканско" изследване на образованието. България, със своите вече 4950 училища, 10 013 учители и 439 207 ученици, заема първо място.
През 1921 г. Стоян Омарчевски, министър на просвещението, строи 1115 нови училища в малки населени места и за първи път прокарва идеята за "трудово обучение".
През 1946 г. в България има 10 500 държавни и частни училища, при 7 029 349 население.
"Комунистическият режим" променя стратегията в образованието, закривайки частните училища и приемайки политика на "големи училища с много ученици". 
На 15 септември 1989 г. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици, от които 120 000 са първокласници. България е с около 5000 големи училища, но отделно от тях вече са отворени много техникуми и професионални гимназии, които да снабдяват икономиката с квалифицирана работна ръка според нуждите й. 
Образованието в комунистическия период играе изключително важна роля за покачването на България до 24 място по развитие в света през 1990 г. (непосредствено преди Южна Корея). 
За справка, през септември 2022 г. България е извадена от първа група на "високо развитите страни" и е преместена във втора, заемайки 68 място в света (след Албания).
След това идва "преходът" към демокрация и неспирното променяне (или по-скоро цялостната липса) на образователната стратегия на страната.
През 2016 г. Министерството на образованието прави едно срамно признание: "През 1986 г. 5 кандидат-студенти се борят за едно място в университет... днес, 30 години по-късно, две места се борят за един кандидат-студент! България няма нужда от поне 50% от обучаващите се в момента студенти."
Все пак, каква е равносметката към днешна дата?
За учебната 2025/2026 година врати отварят малко над 2300 български училища, включително тези в чужбина.
Учениците са малко над 716 000, от които първокласниците са около 57 000. Реално това е наполовина спрямо 1989 г.
Учителите са близо 95 000, от които около 30% са на възраст над 50 години..., а България продължава да е на първо място по неграмотност в ЕС.
Мили мои, Борисов, Василев, Петков, Пеевски и всички останали подобни "политици" не са причината! Те са резултатът! Защото през 2007 г. първите "демократични бебета" станаха пълнолетни и започнаха да гласуват...

P.S.: На входа на Южноафриканския университет има надпис: 
"Унищожаването на която и да е нация не изисква използването на атомни бомби или ракети. То изисква само понижаване на качеството на образованието и допускане на измама на изпитите. Резултатът е, че: 
Пациентите умират от ръцете на лекарите;
Сградите се срутват от ръцете на инженерите;
Парите се губят от ръцете на икономистите и счетоводителите;
Човечността умира от ръцете на религиозни водачи;
Справедливостта е изгубена от ръцете на съдиите. 
Защото колапсът на образованието е колапс на нацията."

Фейсбук