Неадекватност
/ брой: 154
Димитър Здравков
Докато делът на лошите кредити в банките намалява, с над 30 на сто нарастват лошите бързи заеми за година. Данните са стряскащи, защото очертават, меко казано, притеснителната тенденция лошият навик да не можеш да връщаш заетите пари, и то от кредитни фирми, чиито условия са по-неизгодни от тези на банките. Едни го правят от неразбиране и сравнително лесния достъп до пари, други - от нужда, трети - от безизходица. Не е тайна, че такива компании финансират и хора с лошо кредитно досие.
За какво обаче българинът взема бърз заем?
Най-често хората ползват бърз кредит за покупка на техника, ремонт, почивка, но и за плащане на битови сметки. Да, за покриване на екзистенциални нужди. Дотам го докарахме.
Оказва се обаче, че почти половината от потребителите на бързи кредити имат и банкови кредити. Проучване показа, че само една трета от потребителите на бързи заеми са имали по един кредит. А над 80% от хората, които са ползвали такова финансиране, са имали до 3 кредита. Останалите 18 на сто са имали дори по над три бързи кредита, които са ползвали за различни цели.
Освен че българите продължаваме да задлъжняваме, у нас не спира да пада и възрастовата граница на хората с просрочени задължения, като все по-често това са млади хора под 30 години, а нередки са случаите и на длъжници под 25 години. Над 120 хиляди души на възраст между 18 и 30 години у нас са обект на принудително изпълнение заради непогасени бързи кредити.
Представителите на бизнеса от години се оплакват от неактуалността спрямо пазара на труда на родната образователна система. Още по-неадекватна е тя по отношение на финансовата грамотност на децата. Това е задължение основно на родителите, разбира се, но училището ни е напълно абдикирало от каквото и да е финансово образоване на децата. Сами да се оправят. И така буквално бълва бъдещи длъжници на бързи, бавни и всякакви кредити.