Църквата почита Успение на Пресвета Богородица

Българската православна църква отбелязва деня на Успение на Пресвета Богородица – един от 12-те велики християнски празници. Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка напуска земния си живот и отива при сина си.

Счита се, че празникът „Успение на Пресветата Богородица" е установен от Апостолите. Разказите за чудесното възнасяне в плът на Божията Майка на небето се отнасят към IV век; за него споменават блаж. Августин и Йероним, а Иерусалимският патриарх Ювеналий (420-458) утвърждава пред император Маркиан достоверността на тези разкази. Денят на празнуване на успение е установен от император Маврикий (592-602). Блажената кончина на Света Богородица е прославена в каноните на св. Козма Маюмски и св. Йоан Дамаскин.

От далечни времена празникът се предшества от пост, който съединява в себе си два древни поста: някога едни християни са постили преди празника Преображение Господне, а други - преди Успение на Пресветата Богородица. Константинополският събор, свикан през XII век, по времето на патриарх Лука, определя, всички християни да спазват Успенски пост - от първи до петнадесети август. Празникът продължава девет дни; неговото отдаяние се извършва на 23 август.

Най-старото място, свързано с почитта към Пресвета Богородица, е храмът "Успение Богородично" в Йерусалим. Той е издигнат през IV век върху мястото, където според преданието е било положено тялото на Божията майка в

Гетсиманската градина. Запазеният и до наши дни каменен градеж обаче е от ХI век - тогава кръстоносците обновяват стария храм.

Какво разказва църковното Предание?

 Веднъж, по време на пламенна молитва за по-скоро освобождаване (отрешение) от тялото, пред Приснодевата застанал Архангел Гавриил и със сияещо от радост лице й известил Волята Божия за Нейното успение, което трябвало да се извърши след три дни. Архангелът дал на Богородица райско клонче, което излъчвало небесна светлина, като заръчал то да бъде носено пред гроба на Преблагословената в деня на погребението на пречистото й тяло.
Пресветата Владичица започнала да се готви за предстоящата кончина. Наредила да се украси Нейният покой и ложе, да се запалят тамян и свещи и да се подготви всичко необходимо за погребението. По Божие повеление Апостолите били издигнати и пренесени от различни страни, където проповядвали Евангелието, в дома на Богородица, за да отдадат чест на нейното погребение. Божията Майка призовавала при себе си всеки от тях по име, благославяла ги, хвалела тяхната вяра и труд в делото на проповедта на Христовото Евангелие, на всекиго пожелавала вечно блаженство и се молела с тях за мира и благосъстоянието на целия свят.
И ето, настанал 15-ият ден на август и този очакван и благословен трети час на деня, в който трябвало да се извърши представянето на Божията Майка. Внезапно бликнала неописуемата светлина на Божествената слава, пред която помръкнали горящите свещи. В лъчите на Небесната светлина слязъл Самият Цар на славата Христос, обкръжен от Ангели, Архангели и другите безплътни сили, и с праведните души на праотците и пророците, някога предвещали за Пресветата Дева. Той се приближил към Пречистата Своя Майка, утешил я с умилни думи - да не се бои от сатанинската сила, вече потъпкана от Нейните нозе, и любезно я призовал с дръзновение да премине от земята на небето. Тя радостно отговорила: "Готово е сърцето ми; нека ми бъде по думите Ти", легнала на ложето си и взирайки се в пресветлото лице на Господа, нейния Драгоценен Син, без всякакво телесно страдание и като че заспиваща, предала в ръцете Му пресветата Си душа.
Светата Църква нарича кончината на Божията майка "успение", а не смърт, защото смъртта, като възвръщане на пръстта на земята, а духа - на Бога, който ни го е дал, не е докоснала Благодатната.

Как се почита празника в цялата страна?

Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка.

С тържествени богослужения в православните храмове в цялата страна се отбелязва големият празник Успение Богородично. По традиция хиляди вярващи се събраха в Бачковския манастир, за да се помолят пред чудотворната икона на Божията майка. 

Величкият епископ Сионий, игумен на Бачковския манастир оглави днес Архиерейска света литургия по повод празника Успение на Пресвета Богородица. На 15 август манастирът отбелязва и своя храмов празник.

Бачковският манастир е основан през 1083 г. от Григорий Бакуриани – велик доместик на западните войски при византийския император Алексий I Комнин. Иконостасът на манастирския храм е един от най-ранните дърворезбени иконостаси по българските земи, изработен в първите десетилетия на XVII век. Тук се съхраняват чудотворната Бачковска икона на Божията майка и мощите на свети патриарх Евтимий. В обителта са погребани и българският екзарх Стефан, както и патриарх Кирил. 

С тържествено богослужение и освещаване на най - голямата тъкана икона в България премина навечерието на празника Успение Богородично в Троянския манастир. 

На 14 август новият игумен на светата обител Драговитийският епископ Василий възглави последованието "Опело на Пресвета Богородица". В рамките на празничното богослужение се извършва символичния чин на погребение на плащеницата на Божията майка.

Целта на чина на Опелото е да се отбележи земната кончина на Пресвета Богородица, като същевременно се изрази вярата в нейното възкресение и възнесение на небесата и се помоли за застъпничеството ѝ пред Бога за вярващите, каза за БТА богословът Ангелина Георгиева.

Част от тържествената служба са полагане на икона на Св. Богородица на специално изработена за целта поставка, четене на определени молитви и откъси от свещеното писание, както и специални песни и тропари, свързани с  Успението на Божията майка. 

След тържествената служба епископ Василий освети най-голямата у нас тъкана икона на Света Богородица „Троеручица“. Тя е изработена от майстора занаятчия Галин Томов от село Скандалото. Иконата е с височина 2, 40 м и ширина 1, 50 м, изтъкана е с 313 200 китчета от овча вълна в 40 различни цвята и тежи 7 кг., каза за БТА Галин Томов. 

Настоящата икона е трета за занаятчията, след тези Богородица с Младенеца и Благославящият Иисус Христос. В момента майсторът тъче иконите на свети Георги и св. Петър и Павел. Томов планира да изработи общо осем икони, които да бъдат поставени в рамки и представени в изложба до края на 2026 година.

Днес Троянският манастир отбелязва своя храмов празник с поредица от празнични богослужения и тържествена лития с чудотворната икона "Света Богородица Троеручица“ от манастирския храм до мястото, където се смята, че е извършено първото чудо от нея. 

„Днес е по-особен ден не само защото се намираме в навечерието на празника на светата обител, но и защото преди 190 години за първи път тук е осветен този съборен манастирски храм. Благодарим на Бога за всичките му благодеяния към нас, благодарим и на неговата Пресвета майка, защото с троеручната си икона пази всеки един, който идва с вяра, с чисто сърце, за да проси, моли и вярва, че тя ще бъде застъпница пред нейния божествен син“, обърна се игуменът към събралите се миряни.

Епископ Василий даде пример как делата на Света Богородица като пример за нас самите – как днес можем да бъдем полезни на себе си и на другите. „Когато имаме блага дума, когато имаме капка любов, в повечето случаи дори и да не извършим велики дела, а само да застанем до някого в нужда и му кажем аз съм с теб, аз ти вярвам и знам, че ти ще успееш да преодолееш това изпитание, което Бог ти дава, е достатъчно“, подчерта той.

 Днес Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска света литургия в храм „Успение Богородично" в Пловдив. На 15 август катедралната църква отбелязва и своя храмов празник.

Хора от цяла България по традиция се събират на празника на Арбанаси на 15 август, за да се поклонят пред чудотворна икона в местния манастир „Света Богородица“. Тя се пази в специален иконостас в помещението след притвора на църквата, а на днешния ден се изнася навън, за да може всички вярващи да се докоснат до нея.

На Голяма Богородица, след тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки. Вярващите търсят покровителството на Света Богородица в житейските проблеми.

На този ден правят родови срещи и курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде. Разрешава се риба. Вярващите даряват на църквата свещи, домашно тъкано платно, месал, кърпа и пари.

Днес имен ден имат над 190 хиляди души, а Мария остава най-разпространеното женско име у нас. Носят го 107 хиляди българки. 

Имен ден празнуват още кръстените с имената Мара, Марийка, Мари, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мика, Мира, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.

ЕДИНСТВЕНАТА ЗАПОВЕД НА БОЖИЯТА МАЙКА

----

Но какво ни е завещала тя?

Само една заповед и един чуден пример.

Заповедта й – това са онези думи, които тя е казала

на слугите в Кана Галилейска:

"Каквото ви каже, сторете!"

И те са сторили; и водите от умиването се превърнали

в доброто вино на Царството Божие.

Тази заповед тя оставя на всеки от нас: разбери, за всеки

от нас е Словото Христово, вслушай се в него и не бъди

само негов слушател, ами го изпълнявай, и тогава всичко

земно ще стане небесно, вечно, преобразено и

прославено...

И тя ни остави пример:

за Нея се говори в Евангелието, че всяка дума е за Христа,

и разбира се, всяко слово Христово тя скътвала в сърцето си

като съкровище, като най-свидното, което тя е притежавала...

Нека и ние започнем да слушаме така, както се слуша с цялата

си любов и цялото си благоговение, да се вслушаме във всяка

дума на Спасителя. В Евангелието са казани много неща; но

сърцето на всеки от нас откликва на едно или друго, и онова,

което е докоснало моето или твоето сърце – това са думите

на Спасителя, казани лично на тебе и лично на мене...

И това слово трябва някак си да съхраним като точка на

съприкосновение между нас и Бога, като признак на нашето

родство и близостта с Него.

И ако живеем така, и така слушаме, и така скътваме в сърцето

си словото Христово, както се засява семе в изорана земя,

тогава и с нас ще се случи онова, което Елисавета е казала на

Божията майка, когато Тя е дошла при нея: Блажена е, която е

повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа...

Нека и с нас се случи това; нека Божията майка бъде пример

за нас, нека приемем нейната единствена заповед, и само

тогава прославянето й от нас в този свети храм, който й е

даден за жилище, ще бъде истинно, понеже ние ще се

поклоним на Бога в нея и чрез нея и духом и в истината.

Амин.

Митр. Антоний Сурожски

Снимки: БТА