Адам Смит за високите заплати и малките печалби в България

Заплатите са виновни за всичко!
В България има една икономическа теория, която удивително не се преподава нито в Харвард, нито в Оксфорд, нито дори в УНСС. Според нея почти всички икономически проблеми имат един-единствен виновник – работната заплата.
Инфлация? Заплатите.
Липса на конкурентоспособност? Заплатите.
Недостиг на работници? Пак заплатите.
Слаба производителност? Разбира се – заплатите.

Ако някой ден завали сняг през август, сигурно и тогава ще се намери експерт, който да обясни, че причината е прекалено високата минимална работна заплата.
Любопитното е, че този шлагер не е нов хит. Той е толкова стар, че Адам Смит го е слушал още през XVIII век. И очевидно му е омръзнал.
Адам Смит в „Богатството на народите“ (Глава 9, с. 411, издание 1983 г.) пише „Нашите търговци често се оплакват от високата работна заплата на британските работници, която според тях била причината манифактурните им изделия да имат по-висока цена на чуждите пазари: но те мълчат за високите печалби от капитала. Те се оплакват от прекомерната печалба на другите, но не казват нищо за собствените си печалби. А високите печалби на английския капитал може би в много случаи водят също тъй, а в някои и още повече, до повишаване цената на британските манифактурни изделия, отколкото високата заплата на британските работници.“

Колко съвременно звучи това!

Щом цените растат – виновни са заплатите.
Щом инфлацията расте – пак заплатите.
Щом фирмата губи пазар – отново заплатите.
А когато печалбите растат?
Настъпва такава тишина, че човек започва да подозира, че статистиката е загубила гласа си.
Нито една работодателска организация досега не е свикала пресконференция със заглавие: „Уважаеми сънародници, тази година печалбите ни станаха прекалено високи. Извиняваме се за причиненото неудобство.“
Не.
Печалбата винаги е плод на гениално предприемачество.
Заплатата винаги е национална катастрофа.

Големият ужас: минималната работна заплата е 50% от 
средната 

Напоследък се появи нова тревога. Минималната работна заплата достигнала 50% от средната. Звучи почти като природно бедствие. Човек остава с впечатлението, че икономиката се е озовала на ръба на пропастта, защото хората с най-ниски доходи получават половината от средната работна заплата.
Само че този процент не е измислен вчера в някой кабинет. Той съответства на ориентирите, използвани в европейските дискусии за адекватни минимални възнаграждения. Европейската директива не налага задължителен процент, но посочва като референтни стойности именно около 50% от средната или 60% от медианната работна заплата при оценката на адекватността.
Следователно представянето на тези 50% като икономически апокалипсис е най-малкото пресилено.
Чуваме, че минималната работна заплата вече щяла да се изчислява по нова формула.
Чудесно. Само че формулите са като лекарствата. Преди да ги изпишеш, е добре да кажеш какво съдържат.

Каква ще бъде тази формула?

Ще отчита ли:
- производителността?
- инфлацията?
- ръста на БВП?
- медианната заплата?
- средната заплата?
- регионалните различия?
- бедността?
- жизнения минимум?

Или ще представлява модернизирана версия на старото правило: „Колкото по-малко се увеличава минималната заплата, толкова по-спокойни са работодателите.“
Формулата сама по себе си не решава нищо. Важни са нейните цели. Защото една формула може да бъде математически безупречна и социално несправедлива.

Един неудобен въпрос

Адам Смит задава въпрос, който и след почти 250 години продължава да звучи неловко: „Ако увеличението на заплатите повишава цените, защо увеличението на печалбите да не прави същото?“
Този въпрос рядко се обсъжда.
По-често чуваме как трудът е проблем.
Много по-рядко – дали пазарната концентрация, високите надценки, ограничената конкуренция или растящите печалби също могат да влияят върху цените.
Никой сериозен икономист не твърди, че заплатите трябва да растат без връзка с производителността.
Но също толкова несериозно е всяко поскъпване автоматично да се обяснява единствено с доходите на работниците.
Адам Смит вероятно би се пошегувал с българските проблеми:
„Когато работодателите казват, че заплатите са опасно високи, първо проверете дали не говорят през прозореца на новия си служебен автомобил.“
А вероятно би добавил: „Най-голямата мистерия в икономиката не е инфлацията. Най-голямата мистерия е защо печалбите винаги са доказателство за успешен пазар, а заплатите – за настъпващ край на цивилизацията.“
И накрая бих си позволил да перифразирам самия Адам Смит: „Изглежда, че за някои хора пазарната икономика е прекрасна система – стига пазарът да определя свободно печалбите. Когато обаче започне да повишава и цената на труда, внезапно се оказва, че пазарът има нужда от спешен ремонт.“


От блога на автора