Генерал Радев, това не са антикризисни мерки. Това са подаръци за големите вериги

Павел Лозанов


Браво. Още инфлация. Още от същите „антикризисни мерки“, измислени от хора със същите дипломи, издадени от университетите на еднополюсния свят — докато светът около тях вече е многополюсен и работи по съвсем различни правила.
Правителството обяви пакет за над 300 милиона евро: помощи за земеделци, транспортни фирми и социално слаби, плюс премахване на акциза върху пропан-бутана.
На пръв поглед звучи мащабно. Когато обаче погледнем икономическата логика, виждаме не борба с инфлацията, а поредното преливане на публични средства през населението и бизнеса към същите големи търговски вериги, които определят крайните цени.

Земеделците не определят цените в магазините

Българските земеделски производители не продават продукцията си на цените, които виждаме по рафтовете. Между производителя и крайния потребител стоят прекупвачи, логистични оператори, вносители и най-вече големите търговски вериги, които притежават огромна пазарна сила.
Да дадеш 170 милиона евро на земеделието може да облекчи част от производствените разходи и това само по себе си е полезно. Но няма никаква гаранция, че помощта ще достигне до крайния потребител под формата на по-ниска цена.
Производителят може да бъде компенсиран, а доматите, месото и млякото в магазина пак да поскъпнат.
Защо? Защото никой не поставя условие търговската верига да намали надценката си. Никой не гарантира, че икономията при производителя няма просто да се превърне в допълнителен марж за посредника.

Транспортът не е основният виновник за инфлацията

Правителството предвижда подпомагане на обществения, ученическия и медицинския транспорт.
В големите градове значителна част от пътникопотока вече се обслужва от метро, трамваи, тролейбуси и електрически автобуси. Ученическият транспорт е важен за малките и отдалечените населени места, но трудно може да бъде определен като основен фактор за националната инфлация.
Медицинският транспорт също е жизненоважен, но не той определя цените в лекарските кабинети и частните болници.
Това може да бъдат социални или секторни мерки. Но нека не ги представяме като цялостна политика срещу поскъпването на живота.
27,5 милиона евро директно към касите на веригите
Над 550 000 социално слаби граждани ще получат по 50 евро.
Простата сметка показва: 550 000 х 50 евро = 27,5 милиона евро.
Тези хора няма да инвестират парите в производство, технологии или собствен бизнес. Те напълно разбираемо ще ги използват за храна, лекарства и най-необходимите стоки.

Къде ще отидат парите?

Основно в касите на големите търговски вериги.
След няколко дни или часове помощта ще бъде изхарчена. Цените обаче ще останат високи, а държавата ще е наляла нови милиони в потреблението, без да е променила причините за поскъпването.
Това не е структурна антикризисна политика. Това е временно обезболяващо, което в условията на ограничено предлагане и липса на реална конкуренция може просто да бъде погълнато от цените и търговските маржове.
Кой всъщност ще плати подаръците?
Тези над 300 милиона евро не падат от небето. Те идват от данъците на българските граждани и фирми — включително от малкия и микро бизнес, който представлява огромното мнозинство от предприятията в страната.
Това са семейните магазини, сервизите, строителните фирми, земеделските стопанства, транспортните компании, ресторантите и малките производители. Те нямат отдели за данъчно планиране, не могат да прехвърлят печалбите си през чужди юрисдикции и не договарят специални условия с държавата.
Те плащат горивото на колонката. Плащат ДДС. Плащат осигуровки. Плащат корпоративни и местни данъци. Плащат увеличените цени на материалите, транспорта и електроенергията.
След това държавата взема част от тези пари и ги раздава като „помощ“, която накрая отново се озовава при най-големите участници на пазара.

Малкият бизнес плаща сметката. Големите вериги прибират оборота 

Правителството провежда пресконференция.
Единствената смислена част е премахването на акциза
Премахването на акциза върху пропан-бутана е правилна стъпка. Но защо само върху пропан-бутана?
Щом правителството признава, че временното премахване на акциза може да намали цената на горивото, защо същият принцип не се прилага и при бензина и дизела?
Защо вместо временно намаляване на акциза и ДДС върху основните горива отново се изграждат административни схеми, определят се избрани групи и се раздават стотици милиони?
Намаляването на данъчната тежест върху горивата би помогнало веднага на всички:
– на физическите лица;
– на земеделските производители;
– на транспортния сектор;
– на семейните фирми;
– на малкия и микро бизнес;
– на компаниите, които нямат право на данъчен кредит за служебните си автомобили.
И най-важното — би намалило производствените и транспортните разходи по цялата икономическа верига, вместо държавата първо да събира парите, а след това да решава на кого да върне малка част от тях.

Г-н Радев, сменете тези хора

Г-н Радев, сменете тези неадекватни икономически съветници и министри.
И се консултирайте с хората, които действително движат българската икономика — представителите на малкия и микро бизнес.
Не само с големите вериги, банковите анализатори, професионалните получатели на субсидии и експертите, които цял живот обясняват бизнеса, без никога да са плащали заплати от собствения си джоб.
Попитайте предприемача с петима служители. Земеделеца. Превозвача. Собственика на сервиз. Строителната фирма. Семейния ресторант. Малкия производител.
Те ще ви обяснят много бързо какво причиняват високите цени на горивата и какво трябва да се направи.
Защото обявеният пакет не премахва причините за инфлацията. Той раздава публични пари, поддържа високото потребление и оставя непокътната пазарната сила на големите вериги.
Това не са антикризисни мерки.
Това са подаръци за големите търговски вериги, платени от същия малък бизнес, който държи България на краката си.


Фейсбук, BRICS BG