По-високите цени на пшеницата, горивата, електроенергията и транспорта могат да доведат до поскъпване на хляба през есента, съобщава БНТ.
Хлебопроизводители обаче засега се опитват да задържат цените въпреки увеличаващите се разходи. Те изчисляват, че себестойността вече се е повишила с около 5%, а евентуално увеличение на цената на хляба би могло да бъде около 10%.
По-скъпата пшеница и рекордните нива на дизела са сред факторите, които могат да окажат влияние върху цената на насъщния през есента.
"Положението, в което се намираме, е доста сериозно както за бизнеса, така и за хората. Но въпреки това ще се опитаме да задържим цената максимално достъпна за хората. Въпреки ежедневните вдигания на цените на суровините, на горивото, което е близо до 2 евро, засега ще се опитаме да задържим цената максимално достъпна, за да могат хората да имат вкусен селски хляб", увери Цветан Георгиев, хлебопроизводител от санданското село Плоски. Той отбеляза, че през последните два месеца има сериозно увеличение на цените на дизела и пшеницата. Въпреки това производителите засега ще се опитат да запазят досегашните цени.
"Ще се опитаме да задържим цената, както си беше досега. Но евентуално по-нататък - месец, два, три - ще видим дали ще има вдигане, защото това не зависи само от нас. Имаме си бранш, който комуникира и се определя цената на хляба", каза производителят. По негови думи горивото оказва най-силно влияние върху цената на хляба.
Очаква се евентуално увеличение да засегне различните видове хляб. Производителите обаче се надяват да успеят да задържат сегашните цени поне още месец-два. Повишаването на цената на хляба се усеща особено силно от потребителите, тъй като той е сред основните хранителни продукти.
Според Георгиев не се очаква рязък скок на цената, а ще е в рамките на 10%. По думите му себестойността на хляба вече се е увеличила с около 5%. Така при евентуално увеличение цената на хляба би могла да достигне около 1,20 евро. По-високите цени неминуемо ще се отразят и на търсенето.
За бизнеса ситуацията остава трудна, а производителите трябва да търсят начини да се адаптират към постоянно променящите се разходи. Георгиев обясни, че част от хлебопроизводителите в района вече са прекратили дейността си заради увеличаващите се разходи.

