Изявени учени посветиха студенти в тайните на нумизматиката по време на престижен форум в Деултум

На територията на Националния археологически резерват „Античен и средновековен град Деултум – Дебелт“, община Средец, се проведе второто издание на Софийското нумизматично училище (Sofia Numismatic School) — престижен форум, който се утвърждава като важна платформа за научно развитие и международно сътрудничество в сферата на нумизматиката. Събитието e организирано от Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в тясно сътрудничество с Националния археологически резерват и ОИМ – Средец, по проект „Надграждане на историческия наратив: От Деултум към DigiDeultum“, с подкрепата на ФНИ-МОН и на проект SUMMIT на Софийския университет. Лектори бяха учени от водещи академични институции в Оксфорд, Берлин, Брюксел, Верона, Месина и Клуж-Напока, както и утвърдени български учени: проф. Крис Хауджего, проф. Франсоа дьо Калатай, проф. Иля Прокопов, проф. Кристиан Газдаг, проф. Владимир Столба, проф. Людмил Вагалински, проф. Диляна Ботева-Боянова, д-р Улрике Петер, доц. Марианджела Пулизи, доц. Дарио Каломино, доц. Юлия Цветкова, доц. Валентина Григорова, гл.ас. д-р Лили Грозданова и Красимира Костова (директор на ОИМ-Средец)

Ръководител на нумизматичната школа е проф. дин Диляна Ботева-Боянова от Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и почетен член на Националния археологически институт с музей на БАН. Самата организация на научно-образователното събитие е реализирана с всеотдайните усилия на доц. Юлия Цветкова и гл. ас. Лили Грозданова – и двете от Катедрата по стара история, тракология и средновековна история на Софийския университет, подкрепени активно и много сърцато от екипа на Археологическа база на римската колония Деултум.

Училището посрещна млади изследователи от осем държави – Австрия, България, Германия, Италия, Молдова, Нидерландия, Полша и Румъния, като за съжаление одобрените трима студенти от Турция не успяха да дойдат. Младите изследователи се включиха в интензивна програма, съчетаваща лекции, практически занимания и теренни посещения на ключови антични обекти като Месамбрия и Аполония, както и археологическата експозиция на Регионален исторически музей – Бургас.

Нумизматичното богатство на българските музеи е огромно. Този факт хармонира с констатацията на водещи експерти в световната нумизматика като проф. Франсоа дьо Калатай, според когото България е страната с „най-висока концентрация на златни и сребърни монетни съкровища от гръко-римско време“. Въпреки това, професионалните нумизмати в България са прекалено малко за наличните обеми от находки, което рефлектира и върху музейните монетни колекции. Ситуацията изисква адекватна образователна политика в посока подготовка на осезаемо количество качествени български специалисти по нумизматика, както и привличане на млади чуждестранни изследователи към значимата за нашите земи проблематика, които в перспектива да оформят мрежата от контакти на следващите поколения европейски нумизмати.

С решаването на това сериозно предизвикателство се ангажира екип от съмишленици, обединени около Катедрата по стара история, тракология и средновековна история в Исторически факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, заедно с проф. Иля Прокопов и доц. Валентина Григорова-Генчева (Директор на дирекция „Злато и нумизматика“ в Първа инвестиционна банка). Важна стъпка в усилията за подготовка на млади специалисти в областта на нумизматиката беше първото издание на Софийското нумизматично училище, реализирано през 2023 г. с активната подкрепа на декана на Исторически факултет на Софийския университет проф. Мира Маркова. Осъществяването на неговото второ издание създава възможност за изграждане на контакти на младото поколение български и чуждестранни нумизмати като подсигури среда, в която те да могат да общуват и работят заедно, паралелно с усвояването на новите методи и тенденции в нумизматични изследвания, представени от ключови лектори - експерти.

„В нумизматичната школа се включиха петнадесет студенти и тринадесет преподаватели. Сред студентите бяха четирима българи и единадесет чужденци. Освен проведените лекции и обучения, много полезни бяха извън лекционните срещи и неформалните разговори, защото така могат да бъдат зададени допълнителни въпроси и да се извършат консултации. В тези школи се случват неформалните контакти, които са много ценни за бъдещата работа на учените “, коментира Красимира Костова, директор на Общински исторически музей – Средец.

Тя поясни, че Деултум неслучайно е избран като място за провеждане на обучението - нумизматичният фонд на Дебелт е изключително богат, с над дванадесет хиляди монети. В момента се прави пълната му дигитализация.

„Имаше изключително интересна лекция за фалшификатите в нумизматиката – един проблем, с който се сблъскваме в нашата съвременност“, обърна внимание Красимира Костова.

„Нумизматичното богатство на българските музеи е огромно и то изисква своите специалисти, които към настоящия момент са един голям дефицит“, каза още тя.

„Всички участници в нумизматичната школа успешно издържаха изпита, който се проведе накрая, справиха се блестящо и получиха сертификати, които им носят международно признати кредити. Изпитът включваше определяне на монети – снемане на информация, така както се описва монета, когато трябва да бъде включена в каталог, изложба или научна публикация. После трябваше монетите да бъдат заснети с помощта на машините, закупени по проекти, финансирани от ФНИ на МОН – едната е на Софийския университет и две са на НАИМ-БАН“, разказа проф. Ботева-Боянова.

Първата от машините, с които се работи по време на обучението, е осигурена в резултат на успешната реализация на проекта „Древна Тракия в цифри“ с ръководител доц. Юлия Цветкова, администриран от Софийския университет в периода 2020-2024 г. Във въпросния проект са участвали нумизмати от Германия, Белгия и Швейцария. По-късно по два други проекта на Националния археологически институт с музей при БАН, са закупени още две машини  - по проект „Надграждане на историческия наратив: от Деултум към DigiDeultum“, ръководен от проф. д-р Людмил Вагалински и по изследователски проект „Глухите камъни“, с ръководител доц. Георги Нехризов.

Трите машини са създадени в Германия за нуждите на нумизматите и са с три различни големини. Макар да се предназначени за бързо и качествено заснемане на монети, те могат да бъдат използвани и за фотографиране и на други дребни и относително по-големи находки. Прави се и претегляне чрез свързана със заснемащата техника везна. Цялата информация автоматично се съхранява в компютър. Създават се три вида файлове, които да бъдат използвани според съответната потребност. Т.е. за много кратко време се върши обемна работа и то много ефективно, коментират специалистите.

„По време на обучението студентите имаха възможност да се научат как се сглобява всяка една от машините и как функционират“, обясни проф. Ботева-Боянова. Тя сподели, че всички участници в школата са си тръгнали изключително удовлетворени от това, което са получили като знания и от новите умения, които са усвоили. Изразили са и благодарността си за предоставената им възможност да посетят Месамбрия и Аполония и да видят на място множество различни изключително ценни и интересни артефакти.

„Оценката на преподавателите също е много висока. Това са нумизмати, чието ниво на известност и на експертиза е наистина световно. Всички те бяха много впечатлени от организацията на събитията, от посетените обекти, бяха възторжени от археологическата база в Деултум. Колегата Краси Костова буквално прави чудеса, за да може тази база да функционира безотказно“, заяви проф. Ботева-Боянова.

„Отправям благодарности към нашите спонсори, без чието спомосъществувателство нашите начинания нямаше как да бъдат реализирани толкова успешно. Това е на първо място Фонд „Научни изследвания“ към Министерство на образованието и науката, който финансира проекта ни за научното събитие; също така Софийският университет и музеят в Средец с базата в Деултум. Не на последно място искам да спомена и подкрепата, оказана ни от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ“ с ръководител акад. Иван Илчев. Колегите от този Център още преди пет години ни помогнаха да стартираме за пръв път обучението по нумизматика с осъществяването в годината на КОВИД рестрикциите един дигитален нумизматичен семинар. Разчитаме на тяхната подкрепа и в бъдеще“, сподели още ръководителят на научно-образователното събитие.

„Тръгнахме към организацията на това второ поред училище по нумизматика с очакването да имаме едни интересуващи се, подготвени млади хора от много страни в Европа. Имахме малко натрупан опит, но сега мога да кажа, че това, което се случи, надмина всички наши очаквания. Да не говорим за оценките на наши колеги от много сериозни научни институции в Европа и във Великобритания. Но и самите студенти бяха изключителни – като подготовка, като интерес, като проактивност. Мога да кажа, че рейтингът на българската нумизматика вече е много висок. Всички бяха възхитени от Деултум, от посещенията си в Несебър, Бургас и Созопол, видяха най-доброто от Бургаски регион и Черноморска Странджа“, разказа проф. Иля Прокопов.

Той заяви още: „Когато се връчваха сертификатите, всички преподаватели единодушно констатирахме, че това, което се случи надмина всякакви очаквания. За нашата нумизматика пишат хора от всякакви страни. У нас е най-голямата концентрация на находки в цяла Европа. Половината от находките в Античността са от България. Най-хубавото е, че в школата, която сега се проведе, участваха четирима наши студенти, които по нищо не отстъпваха на високообразованите си колеги от авторитетни европейски университети. Тук не искам да звучи някакво сиромахомилство, напротив, те бяха с такова самочувствие, с каквото бяха и останалите студенти. От чисто научна и практическа гледна точка, те слушаха лекциите на най-елитните специалисти и се справиха с изпита безупречно“, коментира още проф. Иля Прокопов.

Гост на събитието беше народният представител инж. Петър Кънев, председател на Комисията по икономическа политика и иновации в Народното събрание. Той се запозна с обучителния процес и изрази увереност, че младите български учени ще представят достойно страната ни чрез своите изследвания и ще отстояват авторитета на българската научна общност по света. 

„Инж. Петър Кънев е наш приятел и ние винаги сме разчитали на неговата подкрепа. Той е човек с мисъл и отношение към проблемите на културното наследство на Странджа. Радваме се, че успя да види как протича нашата работа в момента и доби впечатления какви са резултатите от нея“, коментира Красимира Костова.