Смелите първи българки

Мъдрецът е казал, че всеки се гордее с онова, което има. Българите имаме много за гордост. Е, може и да не го осъзнаваме. В месeца, който обикновено се посвещава на жените, често си припомняме имената на първите българки. Макар да е било отдавна, делата им все още вдъхновяват съвременниците ни. 

Първата дипломирана българска лекарка

е д-р Тота Венкова. Трудно достъпна по онова време професия за жени. Днес от около 30 150 лекари, жените са 16 778 (близо 56%).

Първата дипломирана българска акушерка

е Райна (Райкя) Попгеоргиева Футекова-Дипчева. Може би не са много съвременниците ни, които я знаят с това име, но едва ли има българин, който да не знае коя е Райна Княгиня.

Първата жена професор в България

е Елисавета Карамихайлова. Тя е ядрен физик и е първата жена хабилитиран преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“. В наши дни българките във физиката, квантовата механика, лазерните технологии, ядрена физика изобщо не са рядкост.

Теодора Райкова е първата жена

преподавала в български университет. Днес над 45% от професорите и доцентите преподаватели в български университети за жени. Само за учебната 2023/34 година от общо 21 098 преподаватели в български държавни и частни висши училища 11 039 са жени. А в това число не влизат българките, които преподават в чужбина.  

Първата жена в света, участвала в боен полет

е българка - Райна Касабова. Това е било по време на  Балканската война. По това време тя била на 15 г. - възраст, която в наши дни наричаме детска. Всеки може да прочете в интернет за полета, който е извършила. Той продължил около 45 минути над Одрин. Касабова хвърлила позиви, а мисията била разузнавателна. 

Българка е първата в света жена командир

на тежък тип самолет за превоз на десетки пътници - Мария Георгиева Атанасова. Тя е и първата българка граждански пилот. Атанасова убеждава Георги Димитров да се обучават и жени в Долна Митрополия. Пионер в историята на авиацията, за Атанасова съобщава "Ройтерс", за пръв път жена иска разрешение за приземяване на пътнически самолет. Това станало на летище “Хийтроу” в Лондон.  

Първата в Европа жена дипломат е българката

Надежда Станчова. Тя заема значима роля в българската дипломация... Дълъг е списъкът на първите българки в Европа и в света. А те са повод за национална гордост. 
Дали женският мозък е устроен по-различно, или патриархалното общество столетия наред е отреждало по-задно място на жените в определени професии, или по някаква друга причина, те все още са смятани едва ли не за пионери или героини в някои професионални сфери. Все още битува мнението, че жените не мислят структурирано и не могат да работят в областта на физиката, математиката, химията, технологиите... Но факт е, че жените развиват различни навици и поведение на работното място, а това води и до различен опит в кариерата им от този на мъжете. Така или иначе, традициите, “правилата”, законите са създавани от хора. И хора могат да ги променят. Пресният пример е промяната в Закона за равнопоставеността на жените и мъжете, в който по европейски почин се предвижда поне 33% от ръководните позиции в обществени предприятия да бъдат заемани от жени.
Вече има и Международен ден на жените и момичетата в науката. Не е точно през “женския” месец, но се отбелязва повече от 10 години. 

Жените учени в Европа

Науката осигурява значителен брой работни места в Европа — над 73,8 млн. души от 25 до 64 години са заети в науката и технологиите в ЕС през 2024 г.
Но половата сегрегация си остава предизвикателство на пазара на труда в Евросъюза. Макар да има известен напредък в обръщането на тази тенденция, остава въпросът какво води до неравенство в професионалния живот между мъжете и жените, особено в областта на научните изследвания и иновациите. 
Защо кариерите им все още изглеждат толкова различни?
Защо жените са едва 9% от всички иноватори?
Защо 90% от заявките за патенти са от екипи, съставени само или предимно от мъже?
Европейките, работещи като учени и инженери с всяка изминала година се увеличават. От 3,4 милиона през 2008 г., през 2024 г. вече са над два пъти повече и достигат 7,9 милиона. Това е 40,5% от работната сила на учените и инженерите на Стария континент. Този дял е по-висок в общите услуги с интензивно използване на знания (45,1%) и в категориите услуги (45%). В производството обаче жените са все още само 22,4% от учените и инженерите. 
Числата говорят и за друго. Според доклада She Figures на Европейската комисия за 2024 г. жените изследователи са почти наравно във висшето образование (44%) и държавния сектор (45%), но са недостатъчно представени в бизнес сектора (22%). Те съставляват само 25% от самонаетите специалисти в областта на науката, инженерството и ИКТ.
Проучването установява още нещо интересно: жените, родени извън ЕС е по-малко вероятно да бъдат заети като учени и инженери, отколкото родените в друга страна от ЕС и тези, които са родени в страната от ЕС, в която работят. 

Българките инженери и IT са в топ 5 

Цифровото общество и цифровите технологии носят нови начини за учене, забавление, работа, изследване, изпълнение на амбициите. Въпреки това, все още има много предизвикателства, свързани с цифровата трансформация. Къде са жените в тази трансформация?
И инженерството, и IT секторът до неотдавна се възприемаха като мъжко царство. Но това сякаш никога не е важало за българките. От години се знае, че България е сред европейските лидери в IT-сектора. Нещо повече - българките, работещи в бранша винаги са заемали много висок дял. Може би е традиция? Социалистическото общество в голяма степен даде шанс на жените да се еманципират и да получат образование в техническите сфери. От друга страна, България произвеждаше повечето компютри за соцлагера още във втората половина на ХХ в., което даде възможност на много жени да влязат в тази сфера. 
В различни периоди у нас жените програмисти са около 29-30% от работната сила в тази област при средно около 19-20% в ЕС. А и да не забравяме любимото в социалистическо време определение: “Нация българска, нация техническа”.
За 2023 г. българките са трети в Евросъюза по дял на работещи инженери, сочат данни на Евростат. Първото място е отредено на датчанките 50,8%, следвани от испанките (50%) и българките с 49,1%. Година по-късно данните са по-различни и най-високият дял на жените учени и инженери е в Латвия (50,9%), следвана от Дания (48,8%). Едва петото място си поделят българките и ирландките (по 47,3%). Статистиката отчита и обратната тенденция в европейските държави. Може да е изненадващо, но в страни като Финландия (30,7%) и Германия (34,6%) делът на жените в науката инженерните специалности е значително по-нисък. Разбира се, едва ли някой е проучил каква част от жените инженери и IT във Финландия, Дания или в Германия са българки.
Междувременно правителствата на държавите от ЕС увеличиха средствата за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) с 3,4% през 2024 г. в сравнение с предходната година. Това са приблизително 127 916 милиона евро, което се равнява на 0,71% от БВП, сочи Евростат. 
Най-високите разпределени средства са отчетени в Люксембург (759,2 евро на човек). Като дял най-голямо процентно увеличение е регистрирано в Латвия (+313% — от 19,1 евро на човек през 2014 г. на 78,9 евро десет години по-късно).
България пак е в долния край на класацията с 38,3 евро на глава от населението. И въпреки това, българските специалисти са едни от най-търсените не само в Европа, но и в света.