Истинската хибридна заплаха

Има нещо ужасно смазващо и безнадеждно в българската действителност. В годините на безвремието държавата не просто загуби своите морални и институционални контури, а хаосът доведе до тотална депрофесионализация на абсолютно всичко у нас. И това е причината да няма нито един български гражданин, бил той смазващо богат или беден, който да изпитва някаква степен на сигурност.
Типичен пример за това е случаят с поредния взривен склад на фирма "ЕМКО" на скандално известния търговец Емилиян Гебрев. След новия инцидент се оказа, че складът му за боеприпаси в габровско село е имал цифром и словом... двама охранители. Пенсионери. 
Нека да повторим  двама. Говорим за фирма, която е нашумяла от години, а от няколко месеца насам е в окото на бурята от политически скандали, защото заради инцидентите край нея се заговори за руски хибридни и разузнавателни саботажи на българска територия. И сега си представете - собственикът на фирмата или изобщо не вярва, че Кремъл го е взел на мушка, защото иначе би ли оставил само двама охраняващи, или в тази държава вече всичко е на разсипия. Защото в едно от своите изявления Гебрев каза, че този негов склад редовно е бил проверяван от МВР и някой велик експерт от ведомството се е разписвал, отново и отново, че двама охранители са достатъчни. Изобщо, има някакво смазващо ниво на некомпетентност, което е обхванало като ракови разсейки цялата държава. И тук въпросът съвсем не опира до руската заплаха (самият Гебрев много внимателно и на пръсти заобикаля тази тема), а до чисто българската небрежност. Двама охранители на склад за боеприпаси. Това може да влезе във всяка енциклопедия на големите глупости по света. Всяка дискотека има по-голяма охрана, по дяволите. А тук говорим за склад, който може да бъде обект дори и на външна атака, ако вземем предвид напрегната геополитическа обстановка край нас. 
Тази депрофесионализация на държавата е много по-опасна от всеки външен тероризъм или хибридна заплаха. Тя е нещо, което смазва дори и крехката надежда, че нещо може да се възроди от пепелта на прехода и да потърси път към различно бъдеще.
Ето това се случи и с пресконференцията по случая "Петрохан" в понеделник. Един случай с абсолютно ясни изводи бе превърнат в някаква игра на морални обвинения, в театрален спектакъл с размахани пръсти. Резултатът не е повече яснота. Точно обратното. Резултатът е, че двата лагера стават все по-нетърпими един към друг, че никой не се опита да попие или да вникне в истината. Така държавата, която трябва да е последна инстанция, да е говорител на истината, всъщност сама се погребва в пясъците на недоверието. Защото в нея вече никой не знае какво и как трябва да прави. Всичко е един огромен бял шум и нищо отвъд него. Смазващо.