Омбудсманът иска защита на гражданите от прекомерно оскъпени кредити

Омбудсманът Велислава Делчева изпрати до парламентарните комисии по икономическа политика, инвестиции и индустрия и по бюджет и финанси становището си по внесения на 11 септември 2026 г. Проект на Закон за потребителския кредит.
Велислава Делчева обръща внимание, че през последните години жалбите на граждани до институцията на омбудсмана, свързани с обслужването на потребителски кредити, трайно нарастват, особено срещу практики на фирмите за бързи кредити. Сред най-честите оплаквания са прекомерни лихви, неустойки и такси, психически натиск при събиране на задължения, отказ за предоставяне на договора и погасителния план, отказ за разсрочване или отсрочване, отпускане на кредити без реална оценка на платежоспособността и непредоставяне на информация при прехвърляне на дълга. 
Омбудсманът настоява в закона да бъде включено правилото, според което при просрочие обезщетението за забава по потребителски кредит не може да надвишава законната лихва.
Общественият защитник предлага и да се даде възможност на кредиторите при строго определени условия да получават от НАП ограничена информация от регистъра по Закона за хазарта, за да могат по-добре да оценяват кредитоспособността и да предотвратяват свръхзадлъжнялостта на лицата, вписани в него.
"В тази връзка е необходимо да се обсъдят възможности и да се вземат незабавни мерки за ограничаване възможностите на такива лица да теглят кредит след кредит", категорична е Делчева.
Особено внимание тя обръща на хората, преминали онкологично заболяване. Според омбудсмана 10-годишният срок, в който данни за заболяването могат да се използват при застраховка, свързана с кредит, е прекомерен и трябва да бъде намален на 5 години или да се въведе диференциран подход.
По отношение на защитата на длъжниците омбудсманът предлага в правилата за работа с потребители, изпитващи затруднения при погасяването, изрично да бъдат включени мерки срещу агресивни и заблуждаващи търговски практики. Повод за това са многобройните жалби за телефонен и друг психически тормоз при събиране на задължения.
Делчева предлага още информацията преди сключване на договор да бъде не само ясна и разбираема, но и изрично "вярна, пълна и четлива", както и информацията на друг език да се предоставя само по изрично искане на потребителя.
В становището общественият защитник поставя въпрос и за възможността кредиторите да получават данни за семейно положение, брак, деца и адрес, тъй като това може да противоречи на забраната за пряка и непряка дискриминация по признак "семейно положение".
Омбудсманът настоява да бъде преразгледано и изключението за малките кредити, използвани от хора с ниски доходи, допускащо двойно връщане на главницата по кредита. 
Велислава Делчева предлага също да се конкретизира понятието "допълнителна услуга", за да не се допуска необосновано увеличаване на разходите по кредита, както и да отпадне изразът "когато е целесъобразно" при прилагането на мерки за отсрочване преди започване на принудително изпълнение.
В заключение Делчева призовава новата нормативна уредба да гарантира по-висока защита на потребителите и да ограничи практиките, които водят до свръхзадлъжнялост и натиск върху длъжниците.