"Принципният" Гюров като агресор срещу здравия разум

Тези дни Андрей Гюров даде първото си интервю като кандидат за президент за "Евронюз". И когато човек го чуе, неволно започва да си мечтае щабът му да продължи на набляга на рекламни клипчета, сътворени с изкуствен интелект. 
В интервюто му има един момент, който си струва да отбележим специално. Водещата Ани Балджиян го пита има ли проблем да назове кой е агресорът във войната с Украйна. Погледът на кандидата се озарява с праведен пламък. "Нямам проблем. Русия", казва той. После като уличен пророк добавя, че това мнение се основава на принципите му и международното право. И тогава водещата прави нещо, което в нито една друга телевизия не биха направили - пита го: "А кой е агресорът във войната на САЩ и Израел срещу Иран?". Погледът на Гюров в този момент е безценен. За последно съм виждал такъв поглед на човек, който е изпил 7 бири, а пред вратата на тоалетната в ресторанта се вие опашка от 10 души. И тук започва голямото увъртане. "По принцип моите принципи са едни и същи независимо за каква война става въпрос", започва да се гърчи политически Гюров. Забележете - той не казва кой е агресорът. Принципен. "Съединените щати водят една..ъъъъ...офанзива (неловка пауза), която е...ъъъъ...на база на техните собствени решения", казва кандидатът за президент. И така и не споменава кой е агресорът във войната с Иран. 
Това не е поведение на човек с принципи. Това е аналог на тайландската стриптизьорка в политиката. Ако казваш на висок глас, че Русия е агресор, защото си принципно създание, в следващото изречение трябва да обявиш и САЩ, и Израел за такива. Но пред очите си ние имаме една фигура от картон, чиято политическа биография е започнала вчера и която не просто няма принципи, тя няма реално усещане за света. 
Клипчетата на тандема Гюров/Кандев до момента предизвикваха по-скоро смях със своята лъчезарна нелепост и кухота. Тук обаче вече говорим за истинския Гюров. Гюров натюр. И заради това интервюто му плаши, защото показва едно огромно лицемерие, двойни стандарти, пълна липса на съдържание и плашещ страх пред геополитическото статукво. Много е лесно да размахваш телевизионни юмруци на Русия. Това не е смелост. Това е поза, мода, тренд. Трудното е да останеш наистина принципен и да разкритикуваш дори и съюзниците си, когато те извършват политическо престъпление и нарушават всички възможни принципи на международното право. 
Тук вече виждаме и друг проблем на психодясното. Неговите представители са разглезени като политически инфантили. Те никога не са били подлагани на истинска критична журналистика. И заради това дори не се готвят. Те не очакват "принципите им" да бъдат поставени под въпрос и доказани с истински позиции. И така се получава това, което видяхме - Гюров се спихна като балон. Пълен потрес. Аз лично определям него като агресор. Агресор срещу здравия разум.