Време ли е за по-дълга учебна година и по-кратки ваканции?

Янислава Стефанова


В края на август се заформи спор за това кога трябва да започне учебната година в България, след като директорите от Съюза на ръководителите в системата на народната просвета предложиха тази година тя да започне на 14, а не на 15 септември. Според тях този един допълнителен учебен ден ще осигури по-гъвкаво подреждане на ваканциите и учебното време. А предложението на директорите беше провокирано от графика за учебната 2026/2027 година, публикуван от Министерството на образованието и науките (МОН).
Но от МОН бяха категорични - учебната година започва на 15 септември, понеже така е записано в Закона за предучилищното и училищното образование. В противен случай трябва да се направи нормативна промяна.
Спорът около въпроса дали трябва да се промени началото на учебната година в България - и тя да започва в началото на септември, се води периодично.

Кога започва учебната година в държавите в Европа

Според данните на Eurydice за учебната 2025/2026 г. в почти половината от страните в Европа учебната година започва на 1 септември. В северните страни - като Финландия, Нидерландия, Дания - учебната година започва в началото на август.
Интересно е да се отбележи, че в голяма част от европейските държави реално няма една определена дата кога започва учебната година, а има определена рамка и местната власт в региона определя кога учениците да се върнат в училище. Например - в Германия този период е между 7 август и 14 септември, в Испания - 7 - 15 септември, в Белгия - 24 август - 1 септември, в Италия - 7 - 21 септември, в Португалия - 11 - 21 септември, в Люксембург - 15 и 17 септември, във Финландия- 6-13 август, Дания - 10-13 август, Нидерландия - 17-31 август, Испания - 7-15 септември.

Във Франция, Чехия, Полша, Словакия, Словения, РСМ, Белгия, Сърбия, Унгария, Литва, Латвия и Естония датата е една за всички - 1 септември. Точно определена дата, на която всички ученици се връщат в училище, има и в Гърция - 11 септември, Румъния и Хърватия - 7 септември, Малта - 30 септември.
Учебната година завършва в края на юни - началото на юли, за тези които започват в септември, включително и в Малта, а за тези, които започват през август - в края на май - началото на юни.

"За" и "против" 15 септември

През 2022 г. МОН - с министър Николай Денков, сега народен представител от "Продължаваме промяната - предложи за обществено обсъждане по-ранно започване на учебната година. Вариантите бяха три - 1, 7 и 15 септември, като идеята беше и цялостно преструктуриране на учебното време и ваканциите.
От ведомството тогава се аргументираха с това, че българските ученици учат по-малко време от връстниците си. 
"Те учат значително по-кратко, отколкото своите връстници. Разбира се, имаме проблеми с претоварените учебни програми, но основният проблем е в това, че няма време за упражняване, за развиване на тези знания, без да се трупат нови знания. И това удължаване го искаме изключително в тази посока", коментира тогава Николай Денков.
Част от родителите и учителите подкрепиха по-ранното започване на учебната година, но друга част от тях не бяха съгласни, включително и Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".
Тези, които се обявиха "против" обясниха, че това няма да направи образованието по-качествено, внимание беше обърнато и на горещото време в началото на септември, ще се съкрати и лятната ваканция, която учениците трябва да използват за възстановяване и свободно време.
Учителите, които не подкрепиха идеята, тогава подчертаха, че броят на учебните дни България е по-скоро в златната среда и като по-наложително те посочиха модернизирането на учебните програми и ефективността на обучението.

По-ранно започване на учебната година означава ли по-качествено образование?

На 8 септември бяха обявени резултатите от PISA за 2025 г., които за поредна година не бяха добри.
"Имаме спад в двете основни области - математика и четенето. Резултатите показват, че в българския образователен модел има проблем", отчете министърът на образованието Георги Вълчев.
PISA отчита, че у нас 43% от учениците са постигнали ниво на компетентност поне от втора степен по математика при средна стойност за ОИСР от 65%.Около 3% от учениците са постигнали отлични резултати по математика, което означава, че са достигнали ниво 5 или 6 на теста на PISA по математика при средна стойност за ОИСР - 8%.
По природни науки - около 53% от учениците в България постигат ниво 2 или по-високо присредна стойност за ОИСР от 74%, а само 2% са постигнали отлични резултати по природни науки, което означава, че са показали компетентност на ниво 5 или 6 при средна стойност за ОИСР от 7%.
При четенето около 42% от учениците в България постигнаха ниво 2 или по-високо по четене при средна стойност за ОИСР от 69%), а само 1% постигат резултати на ниво 5 или по-високо по четене при средна стойност за ОИСР 6%.
Но освен това според данните на PISA за 2025 година 60% от българските ученици са посочили, че се интересуват от много различни неща, в сравнение със 73% в страните от ОИСР, 50% посочват, че полагат допълнителни усилия, когато задачите станат трудни - при средна стойност за ОИСР - 60%. Същевременно 27% са отбелязали, че училището е загуба на време - при средна стойност за ОИСР - 24%.
Делът на учениците, които са заявили, че се интересуват от много различни неща, е намалял с 11,5% в сравнение с 2022 година. Делът на тези, които са посочили, че полагат допълнителни усилия, когато задачите станат трудни, е спаднал с 11,3%. Но за сметка на това пък процентът на учениците, съгласни с твърдението, че училището е било загуба на време, е намалял с 6,9% в сравнение с 2022 година.
Друго притеснително е това, че от 24% от учениците у нас съобщават, че са били 

жертви на поне една форма на тормоз 

няколко пъти месечно или по-често през 2025 г. при средна стойност за ОИСР - 20%. Специално за кибертормоза 7% от учениците съобщават, че през 12-те месеца преди теста PISA за тях е била публикувана онлайн неприятна информация без тяхното съгласие поне няколко пъти месечно при средна стойност за ОИСР от 3%. Тези ученици постигат средно с 39 точки по-ниски резултати по природни науки в сравнение със своите връстници, отчита PISA.
Тези резултати клонят към извода, че дори учебната година да започне на 1 септември, ако качествено не се промени образователната система, което съответно и да промени начина, по който учениците подхождат към ученето (дори и след завършване на училище), едва ли ще има по-различен резултат, та дори и учебната година да започне на 1 август.


Нюз бг