Живеем в театър на абсурда, в който съвестта е обявена извън закона

Вие осъзнавате ли в каква държава живеем? Живеем в театър на абсурда, където моралът е дефиниран от онези, които държат ключовете на касичката, а съвестта е обявена извън закона. Както Чехов предупреждаваше в „Палата № 6“, всичко тук е закономерно, но закономерността е само една – оцеляването на примитивизма.
Това е паралелна реалност, в която корупцията е престъпление само когато е чужда, а „нашите“ кражби са благородна инвестиция в общото бъдеще. Медии и телевизии, удобни марионетки на чужди корпоративни интереси, ни кастрират мисълта, като ни казват кого да обичаме и срещу кого да се възмущаваме. И се научихме да вярваме, само на това, което ни изнася и много ни се иска да е истина. 
Институциите ни са карикатури. Здравеопазването ти лепва диагноза по презумпция, правеща те виновен за собственото ти страдание, а образованието е конвейер за послушни безгласни букви, лишени от българска памет. Психиката ни е изкривена до неузнаваемост – спряхме да вярваме на собствените си очи, на мъдростта на книгите и на заветите на възрожденците, заменени от идолопоклонничество към външни фондации и корпоративни олтари.
Ние сме заложници на собственото си безразличие, точно както Достоевски описваше демоните в съвременния свят. Докато не отворим очи за тази духовна слепота и не отхвърлим фалшивите идоли, ще продължаваме да броддим като сенки в родината на Ботев и Левски. 


Фейсбук