Линията на бедност за догодина става 443 евро, бизнесът подкрепи предложението, синдикатите поискаха повече

Националният съвет за тристранно сътрудничество постигна съгласие и подкрепа по проекта на постановление на МС за определяне на линията на бедност за 2027 г., която става 443 евро. Предложението беше представено от социалния министър Наталия Ефремова. Тя каза, че се предвижда увеличение на линията на бедност с 13,4% или с 52,37 евро от сегашния размер. По думите й тя се актуализира ежегодно и по определена методика въз основа на изследване на Евростат „Статистика на доходите и условия на живот“. Ефремова обясни, че новият размер оказва положително влияние върху актуализацията на месечните помощи по Закона за закрила на детето, подкрепата за превенция и реинтеграция за отглеждането на деца при роднини и приемни семейства, нарастването на социалните помощи, увеличаването на финансовата подкрепа за хората с трайни увреждания и др.
Президентът на КНСБ Пламен Димитров се обяви за връщането към стария механизъм за определяне на линията на бедност, който е отчитал инфлацията за съответната година. Той смята, че има проблем в методиката. По думите на Димитров сегашната дава по-малко число на размера на линията на бедност. КНСБ подкрепя новия размер при условие, че се индексира с цената на малката потребителска кошница за декември 2025 г. прагът на бедност, обясни Димитров.
На същото мнение са и от КТ "Подкрепа", които призоваха размерът на линията на бедност да актуализиран със съответната инфлация за тази година и прогнозната за следващата година, за да се постигне адекватност.
Радка Йосифова от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) изрази подкрепа за проекта на постановление на Министерския съвет за определянето на линията на бедност. Методиката е утвърдена, подчерта тя.
Боряна Арабаджиева заяви, че БТПП подкрепя размера, който е изчислен на база установена методика и изследване на ЕС. Мария Минчева посочи, че Българската стопанска камара подкрепя методологията и предложения за 2027 г. размер на линията на бедност. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) също подкрепиха предложението.
Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди и законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, касаещ работата на младежи от 16 до 18 г. Предложението беше внесено от ДБ. С него се предлагаше разрешителният режим за приемане на работа на граждани от 16 до 18 г. да бъде заменен с режим на предварително уведомяване на съответната дирекция "Инспекция по труда".
Добрин Иванов обяви, че АИКБ подкрепи законопроекта. Според него в условията на недостиг на работна ръка е недопустимо чрез административни пречки да се ограничава достъпът на лица, които имат желание да се включат на пазара на труда, каквито са тези на 16 и 18 г. Предложението получи подкрепата и на КРИБ и на БСК. От БТПП възразиха, че опростяване на административните режими е добро, но никой не каза какво пречи 7-дневният срок за този разрешителен режим.
От "Подкрепа"  и КНСБ обаче възразиха срещу законопроекта. "Ако бъде прието предложението, държавата ще абдикира от функцията си за превантивен контрол и от ролята си на защитник за тази група. Предложението е в противоречие с няколко нормативни международни норми", Иоанис Партениотис. "КНСБ също не подкрепя. Младежите са под особена закрила по отношение на работата и в момента законодателството спазва изискванията за тази закрила", обясни Величка Микова.
Социалният министър Наталия Ефремова също обяви, че ресорното министерство не подкрепя законопроекта. Тя подчерта, че тази група лица се ползва от специална закрила и целта е да не се допусне наемане на лица до 18 г. за работа при вредни условия на труд, които могат да доведат до физическото, умственото и нравственото им развитие. Законопроектът не е съобразен с изискванията на Директивата за закрила на младите хора на работното място и две фундаментални конвенции на Международната организация на труда.