От "пустинята" към "райската градина"

На 19 август украинската медийна сфера беше "взривена" от любителско видео от град Камянское (бивш Днепродзерджинск), Днепропетровска област, на което се вижда как жена се моли на колене на мобилизационен екип (ТЦК-ашници) да не отвеждат мъжа й. Видеото с инцидента е направено от съседен блок, на него се вижда, че жената стои буквално секунда-две на колене пред ТЦК-ашник, чийто лакът е разкървавен. В информация по темата на украинското електронно издание "Страна.ua" се посочва, че то е било разпространено от блогър на име Мирослав Олешко. Мъжът е бил отведен, но по информация на Олешко ТЦК-ашниците са се съгласили да го пуснат срещу 5000 долара. Не е ясно обаче дали наистина е пуснат, пише "Страна. ua".
От разценките на ТЦК се вижда и класовият подход при мобилизацията. Тези, които имат повечко пари, са вече зад граница (за тях ще стане дума по-долу), тези с малко по-малко пари се откупват при добро стечение на обстоятелствата, а тези без пари - директно на фронта. 
Драматичните видеа с насилствена мобилизация в Украйна са вече нещо толкова разпространено, че се схващат като нова норма за положението, в което се намира страната. Но дори на този фон кадрите с жената, чието име не бе съобщено от украинските медии, са особено затрогващи. Своеобразен апотеоз, но с обратен знак, белязал 35-ата годишнина от независимостта на Украйна, дата, паднала се на управлението на Володимир Зеленски.
Ако през 2022 г. от Украйна течеше поток от патриотични кадри, с дълги опашки от доброволци пред мобилизационните пунктове, то на петата година от войната с Русия (където след частичната мобилизация от есента на 2022 г. войските на фронта се попълват основно от доброволци, стимулирани с високо заплащане), 

картината се промени драматично

Според официални изявления на украински депутати и представители на Министерството на отбраната, в Украйна има между 1,5 и 2 милиона мъже, които се класифицират като "ухилянти" (дума, с която се наричат укриващите се от мобилизацията). Отделно от това от началото на войната са заведени 290 000 дела за дезертьорство от армията, по данни, цитирани от "Дойче веле" в края на м. г. Част от тези хора впоследствие се връщат доброволно, но тенденцията е негативна за Киев. Впрочем, укриването от служба и дезертьорството в различните му проявления са по-голям бич за украинската армия от броя на убитите и тежко ранените, които не се връщат в строя. 
Защо?
Миналата седмица българският сайт "Гласове" препечата статия от американското списание "Нейшън" от 18 август, в която авторът Дан Сториев предава от първа ръка историите на неколцина украинци от Одеса, които се крият (неуспешно) от мобилизацията и техните мотиви. 
Единият от тях - Тарас, казва: "Когато европеец отиде при украинец, когото бомбардират всеки ден, и го попита: "Защо не искаш да бъдеш щита на Европа?", не го разбирам. Ако искате да защитавате своите ценности - идете и ги защитавайте, не хвърляйте нас под автобуса."
Другият - Борис, добавя: "Мнозина тук не вярват достатъчно в Украйна, за да искат да рискуват живота си за нея."
Тези мнения се допълват и от статия в изданието NV (New Voice of Ukraine) на украинския посланик във Великобритания и очертаващ се като основен опонент срещу Зеленски на бъдещи избори за държавен глава ген. Валерий Залужни. 
Ден след националния празник (24 август) в NV беше публикувана статията му "Пет години преди излизането от пустинята. Ключов момент за украинската независимост". Заглавието прави алюзия с 40-годишното скитане из пустинята на евреите, а авторът подлага на критика сегашното политическо състояние на страната - кланово-олигархично, и прави извода, че Украйна в сегашното си състояние е стигнала много близо до точка, "в която съмненията относно бъдещето на самото съществуване на държавата вече започват да проникват в обществото". 
Европейците обаче нямат съмнения за по-нататъшния път на развитие на Украйна. По-конкретно, шведският министър на миграцията Йохан Фосел заяви, цитиран от в. "Гардиън" на 5 юни, преди среща на вътрешните министри на ЕС в Люксембург, че 

мястото на украинските мъже е в Украйна 

където да воюват. "За нас е важно да осигурим защита на украинците, но в същото време тази война трябва да бъде водена и спечелена", казва той. Което изказване повдига въпроса чия е войната и каква е ролята на Украйна и украинците в нея. Защото подозрението, че от защитници на отечеството си те все повече се в превръщат в инструмент на чужди интереси, е все по-утвърждаващо се. Спомнете си какво казва пред "Нейшън" Тарас от Одеса: не ни хвърляйте под автобуса в името на вашите ценности.  
Късно е за такива призиви. Ситуацията с наличното мъжко население в Украйна е толкова критична, че се говори вече и за мобилизация на жените, но на първо време се затяга кранът, който позволяваше на някои мъже (с пари и находчивост) да се спасяват в Европа.
Към началото на 2026 година в страните от Европейския съюз има над 1,04 милиона украински мъже в мобилизационна възраст (от 18 до 64 години), т.е. приблизително толкова, колкото е в момента украинската армия, които се ползват със статут на временна закрила. Броят им се е увеличил с близо 16% за една година. Т.е., потенциалните войници на Зеленски (и на някои европейски политици) бягат. В условията на мобилизационна криза това трябва да се прекрати. 
През 2024 г. Украйна спря всички консулски услуги за граждани във военна възраст, живеещи в чужбина, за да усложни живота им. Сега, от 1 август, уж по искане на Украйна, всеки украински мъж и жена, които са в списъците за мобилизация, при поискване на статут за временна закрила в ЕС трябва да покажат документ, че са освободени от нея. Иначе няма да ги пускат в "райската градина", както нарече Съюза Жозеп Борел.
Това не е всичко. Украинецът в ЕС може да е пристигнал преди много години, но ако сега кандидатства за временна закрила и се установи, че не е освободен от мобилизация, такава може да му бъде отказана. Така той става нелегален мигрант и може да бъде депортиран, при добро желание. Унгария обяви в края на юни, че ще приема всеки, който бяга от мобилизацията, но други страни като Чехия, Швеция, Полша, Германия изобщо 

не са настроени така алтруистично

На този фон сред украинците в ЕС съществуват опасения, че могат да направо да ги депортират, макар засега те да са безпочвени поради действащото в ЕС миграционно законодателство и Хартата за правата на човека. 
Но още през юни киевският политолог Андрей Золотарьов разказа в своя Ютюб-канал, че като се наслушали какво говорят за тях в новините, за това, че Зеленски моли европейците да му върнат мъжете в наборна възраст, украинците в ЕС са започнали по разни форуми да обсъждат бягство, включително в Южна Америка. "Предпазливият и Бог го пази", резюмира Золотарьов.
Проблемът на тези, които си правят сметката за този милион украински мъже в ЕС, е същият като на тези, които си точат зъбите за руските пари в "Юроклиър" - както руските пари могат да бъдат откраднати само веднъж, така и украинците в ЕС могат да бъдат мобилизирани само веднъж. Ако изобщо е възможно.
След използването на крайните ресурси следва краят.
На 29 август финландският президент Александър Стуб заяви в интервю за германския вестник "Билд": "Украйна е в по-силна и по-изгодна позиция днес, отколкото на който и да е друг етап от тази война – военно, политически и финансово". Тази оценка е в крещящо разминаване както със ситуацията на фронта и тила в Украйна, така и с факта, че ЕС активира механизми за спиране на бягството на украинските мъже.
Стуб разказа още, че Украйна ще победи, защото под победа разбирал тя да запази своята независимост и суверенитет.

Твърдението на Стуб е профанация

По тази логика България също е спечелила всичките си войни през XX век, защото след тях все пак е запазвала независимост и суверенитет. Но това не е вярно. Загубите са тежки и се усещат до днес.
Много по-издържан във внушенията за бъдещето бе Залужни, който в посочената по-горе статия цитира стих от поемата на Иван Франко "Моисей": 
"І зневірився люд, і сказав: "Набрехали пророки! У пустині нам жить і вмирать! Чого ще ждать? І доки?" ("И хората изгубиха надежда и казаха: „Пророците излъгаха! Съдено ни е да живеем и умрем в пустинята! Какво повече има да чакаме? И колко дълго?"). 
И какво ще дочакат?
Ден преди видеото с жената, застанала в Камянское на колене пред ТЦК, депутатът от Върховната Рада, избран с бюлетината на "Опозиционна платформа", Александър Колтунович казва пред Ютюб-канала "Суперпозиция", като се извини за грубата метафора: "Колкото и да се опитваме да помогнем, всичко, което можем да направим като Върховна Рада, е да помогнем на украинците... да горят в ада по-комфортно, както и на страната като цяло, защото войната е много трудна и ужасна."
Да вървиш през пустинята към райската градина, за да се окажеш в ада. Това не е пътят, който са си представяли украинците преди 35 години.