Петилетка
/ брой: 43
Таня ГЛУХЧЕВА, Пекин
Наблюдава се една много интересна тенденция сред съвременните преподаватели по политология и политическите анализатори, които обясняват колко лошо нещо било политическото планиране. Тoва твърдение, идващо от Запада, всъщност се оказва съвсем погрешно.
Китай е пример за това как един 5-годишен план се оказва от изключително голямо значение за развитието и управлението на една държава. Неслучайно страната навлиза т. г. в 15-ия 5-годишен план - практика, която с времето се е показала като успешно работеща .
Когато политиците имат конкретен план с цели и задачи за изпълнение, те се стремят да го направят, а не се ограничават само до обещания. Следвайки зададените стъпки, постепенно се надгражда и страната става конкурентоспособна.
Достатъчно е само да сравним Китай със САЩ, Китай с Европа или да видим българската икономика преди 1989 г., за да придобием нагледна представа за политическото планиране. От 90-те години насам икономиката на Китай е в подем, независимо от турболентната международна обстановка. Азиатската държава с почти 1.5 милиарда население е успяла да изкорени крайната бедност, да изгради голяма жп система, да строи от небостъргачи до самолети. Произвежда стоки за домакинството, електрически автомобили и всякакъв вид умни устройства - всичко това - на достъпни цени. Поетапното планиране, съчетано със социализма с китайски характеристики в новата ера, е открило много повече работни места, отколкото капитализмът за същия период.
Друга важна разлика е, че китайското правителство си е поставило за цел да възстанови живота в обезлюдени или обезлюдяващи региони, създавайки „умни села“, инвестирайки в земеделието, а не „погребвайки го“, както направи ЕС, като сключи договор с Меркосур.
Затова Поднебесната империя днес е сред водещите влиятелни лидери в световен аспект. Истината е в политическото планиране - 5 години е напълно разумен период, независимо в какво се опитват да ни убедят на Запад. Само с ясна визия за бъдещето на страната и ясна представа как тя да бъде постигната една държава става силна, независима и просперираща.
