Президентът Илияна Йотова откри изложба за Христо Ботев в Европейския парламент в Страсбург

"Ботев е високият дух на България. Даде живота си за свободата на Родината. Създаде едни от най-добрите стихове в българската литература", заяви президентът Илияна Йотова на откриването в Европейския парламент в Страсбург на изложбата „Христо Ботев: 150 години безсмъртие. Памет и приемственост“.
Представянето на експозицията е по инициатива на евродепутата от БСП Кристиан Вигенин. Изложбата е подготвена от Университета по библиотекознание и информационни технологии, Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Държавната агенция „Архиви“.
“Образите, които Ботев изгради в публицистиката си, сякаш се отнасят за нашето време, за XXI век - това е стряскащо. Политическата му сатира звучи толкова силно и днес”, подчерта Йотова.
В приветствието си държавният глава цитира френския писател Жан д’Ормесон, който казва, че има нещо по-силно от смъртта: присъствието на отсъстващите в паметта на живите. “Ботев продължава да живее в българската памет цели 150 години. За българите той не е само герой от националноосвободителното движение, Ботев е част от нас”, изтъкна Илияна Йотова.

Идея за създаване на Европейски съвет за сигурност

Актуални теми от дневния ред на Европейския съюз обсъди президентът Илияна Йотова с председателя на Европейския парламент Роберта Мецола. Акцент в разговора беше Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028-2034 г. Българският държавен глава подчерта планираната нова философия на разпределение на средствата, за която има опасения, че ще ощети по-слабо развитите държави членки.
Президентът отбеляза необходимостта от засилване на общата сигурност на ЕС в контекста на конфликтите в Украйна и Близкия изток, като постави фокус върху значението на Черно море за сигурността на цяла Европа. 
Илияна Йотова и Роберта Мецола коментираха и анонсираната от председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен идея за създаване на Европейски съвет за сигурност. Специален гост на годишната реч на Фон дер Лайен бе премиерът на Канада Марк Карни, с когото българският държавен глава разговаря по-рано, съобщиха от прессекретариата на президента.
Тема на срещата между Илияна Йотова и Роберта Мецола беше и европейската политика за миграцията, що се отнася до охраната на външните граници на ЕС и връщането на мигрантите в техните страни на произход. Президентът подчерта, че като външна граница на ЕС България допринася активно за защитата на Съюза. 
В разговора с Роберта Мецола Илияна Йотова изтъкна необходимостта от засилване на координацията на Европейския парламент с националните парламенти, за каквато настояват и български евродепутати, с които по-рано президентът имаше среща.

Йотова се поклони пред мощите на св. София край Страсбург

Мощите на св. София, св. Вяра, св. Надежда и св. Любов, които се почитат в Ешо край Страсбург, могат да бъдат донесени в българската столица за празника й през 2027 г. Президентът Илияна Йотова подкрепи идеята на Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний по време на посещението си в храма на българската православна църковна община „Св. св. Кирил и Методий и св. Бенедикт“. Предстои митрополитът да обсъди възможността с архиепископа на Страсбург.
Илияна Йотова бе посрещната от Западно- и Средноевропейския митрополит Антоний, отец Георги от българската православна църковна община и кмета на Ешо Ив Сюблон. Президентът се поклони пред реликвите на св. София и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов, съхранявани в католическия храм в Ешо.
Мястото има повече от 12 века история, свързана с почитта към светиците. Според общината в Ешо на 10 май 777 г. епископът на Страсбург Реми пренася от Рим мощи на св. София, получени от папа Адриан I. През Средновековието манастирът се превръща в значим поклоннически център, посещаван от вярващи, дошли да се поклонят пред св. София и трите й дъщери.

Именно тази многовековна духовна връзка стои зад идеята светините да посетят България. Митрополит Антоний предлага мощите да бъдат донесени в София за празника на града през следващата година, а президентът заяви подкрепата си за инициативата.
Предстои митрополит Антоний да разговаря по въпроса с архиепископа на Страсбург. Ако бъде постигнато съгласие, посещението би имало особен символичен заряд за 17 септември, когато Българската православна църква почита светите мъченици Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София, а столицата отбелязва своя празник.
Йотова посочи, че мощите на св. София имат силно емоционално значение за България именно заради връзката, която българите правят между светицата и името на столицата.
Президентът благодари на местните власти за отношението към българския православен храм, който се е превърнал в духовно средище за сънародниците ни в района на Страсбург.
Кметът на Ешо Ив Сюблон определи посещението на българския държавен глава като знак на мира, приятелството между французи и българи и единството в Европейския съюз.
Самата българска православна община има трайно присъствие в района. Отец Георги от енорията „Св. св. Кирил и Методий и св. Бенедикт“ участва и в православни богослужения при мощите в Ешо заедно с представители на други православни общности в Страсбург.
В края на посещението домакините бяха подготвили и личен, емоционален момент за президента - среща с французойката Жозет Мюзар, нейна учителка във Френската гимназия „Алфонс дьо Ламартин“ в София.
Мюзар е част от историята на гимназията като дългогодишен преподавател по френски език. През 1989 г. тя е удостоена и с френския орден „Академични палми“, показва архивът на училището.