Санкциите са за неолибералните балъци: Как Европа купува от Русия, докато ви продава морал

Веселин Стаменов

Истината е проста, груба и мирише на газ. Руски газ.
Докато вие се чудите как да си платите сметките и ви обясняват, че трябва да ядете скакалци, за да спасите планетата от Путин, европейските лидери – тези „умните“, „красивите“ и „прогресивните“ – правят нещо друго. Те купуват. Купуват като за последно. През първата половина на 2026 година, докато геополитиката ври и кипи, а Украйна е в пламъци, Европа е счупила рекордите по внос на втечнен газ от руския проект „Ямал СПГ“.
Девет милиона и осемстотин и деветдесет хиляди тона. Почти 10 милиона тона сибирски газ са се излели в „демократичните“ пристанища на Франция, Белгия и Испания и това го пише "Капитал" за тези, които ще ми напомнят да ида си взема хонорара от Митрофанова. Това са 18% повече от миналата година. 

Разбирате ли мащаба на лицемерието? 

Наричат го „диверсификация“, но всъщност е чисто и просто хранене на „врага“ със златни лъжици.
Франция, Белгия и Испания са платили на Русия около 6 милиарда евро. Шест милиарда! Това са пари, които отиват директно в джоба на „Новатек“ – компанията, контролираща „Ямал“. И докато вие лепите стикери със знамената на Украйна по профилите си, Еманюел Макрон и компания тихомълком подсигуряват френската индустрия с руска молекула. 
Абсурдът е толкова голям, че ако беше филм, щеше да е черна комедия, от която ти се повръща. Европа не просто купува газа. Тя държи Русия за ръка, докато тя го продава. Знаете ли как се транспортира този газ? С едни специални танкери, клас Arc7. Тези кораби, които са жизненоважни за оцеляването на руския проект в Арктика, разчитат на европейски пристанища, на европейски корабостроителници за ремонт – като тези в Брест, Франция, или Fayard в Дания. Те разчитат на европейски застрахователни услуги. 
С други думи – Европа е логистичният център, застрахователят и майсторът в сервиза на руската газова машина. Без европейските докове и европейските капитали, „Ямал СПГ“ е просто една купчина желязо в ледовете. Но не, ние ги обслужваме. Ние ги застраховаме. И после си плащаме по 6 милиарда евро на полугодие, за да сме сигурни, че на зима в Париж ще е топло.

И тук идва най-голямата лъжа 

Обещанието за „пълна забрана“ от 2027 година. Чувате ли го? „Ще ги накажем... ама след две години“. Това е като да кажеш на наркодилъра си: „От 2027-ма спирам хероина, но дотогава ми давай двойни дози и ето ти ключовете от гаража ми, за да си държиш стоката“. 
В момента правилата на ЕС са такива, че забраняват краткосрочните договори. Но „умните“ лидери са се погрижили – ако имаш дългосрочен договор, всичко е легално. Митническите власти просто удрят един печат и газът потича. Това не са санкции. Това е схема. Схема за източване на европейския данъкоплатец в полза на големите корпорации като TotalEnergies, които държат дялове в „Ямал“. Шефът им Патрик Пуяне вече започна да мрънка за „неясноти“ в забраните. Разбира се, че има неясноти – те са оставени там нарочно, за да има през коя вратичка да минат милиардите.
А какво става с Азия? Ето тук е тънкият момент. Доставките от „Ямал“ към Азия са паднали със 74%. Защо ли? Защото е рисковано да се кара през Северния морски път. По-лесно е да се разтовари в Европа. Русия е разбрала, че „врагът“ всъщност е най-добрият клиент. Докато европейските политици крещят по трибуните срещу агресията, техните икономики буквално изсмукват почти цялото производство на сибирското съоръжение. 
Това е светът на неолибералния морал. От едната страна е пропагандата за санкции, която е предназначена за вас – за балъците. За вас са високите цени, за вас е инфлацията, за вас са ограниченията. За вас е чувството за вина, ако си включите климатика. 

От другата страна са големите пари 

Там няма знамена. Там има цифри. Там „Ямал СПГ“ е партньор. Там руските танкери са добре дошли. Там се правят ремонти, сключват се застраховки и се превеждат милиарди евро по сметки, които никой не смее да замрази.
И знаете ли кое е най-тъжното? Че никой не се крие. Данните на Kpler и Urgewald са публични. Всичко се знае. Но никой не го коментира в „правилните“ медии. Защото ако хората разберат, че Европа всъщност е най-големият спонсор на руския газ в момента, цялата кула от карти на „единните европейски ценности“ ще се срути.
Санкциите са за бедните. Моралът е за тези, които нямат избор. А властта и парите винаги намират начин да се разберат, дори и през Арктическия лед. Докато вие се мразите по Фейсбук заради Путин или Зеленски, едни хора в Брюксел, Париж и Мадрид пресмятат комисионните от следващата доставка на „Ямал“. 
Честито на балъците. Топлият вятър на либерализма всъщност е руски втечнен газ, платен с вашите пари и опакован в лъжи. 
Пийте една студена вода. И се молете Русия да не ни спре ремонта на танкерите, че тогава наистина ще разберем какво е „зелена сделка“ на тъмно и студено.


Фейсбук