Стефан Продев: За учителя – с любов
Есето "За учителя - с любов" на незабравимия Стефан Продев е било публикувано в ДУМА неведнъж. Припомняме го отново, не само защото е 15 септември и децата на България тръгват на училище.
Днес се навършват 99 години от рождението на Стефан Продев, един от най-уникалните, вълнуващи и незаобиколими гласове в българската журналистика.
Продев е не просто създател на ДУМА, той е създател на цяла школа в българската журналистика, и остана в историята като човек, който никога не погази своите принципи и никога не преви гръбнак пред силните на деня. Той си отиде през 2001 година, но думите му продължават да излъчват същата сила и пламък.
Шапки долу!
Не за знамето, не за химна, не за герба.
Шапки долу!
Не за президента, не за министрите, не за парламента.
Шапки долу!
Не за партиите, не за синдикатите, не за клубовете.
Шапки долу!
Не за армията, не за полицията, не за баретите.
Шапки долу!
Не за банките, не за фирмите, не за бизнеса.
Шапки долу!
Не за репресираните, не за реститутките, не за ликвидаторите.
Шапки долу!
Не за медиите, не за църквата, не за сектите.
Шапки долу!
Не за футбола, не за рока, не за модата.
Шапки долу!
Не за Европа, не за НАТО, не за Общността.
Шапки долу!
Не за долара, не за марката, не за лирата.
Шапки долу!
Не за нас, не за другите.
Шапки долу!
За БЪЛГАРСКИЯ УЧИТЕЛ!
За страдалеца. За човека, който създава човеци.
Шапки долу!
За твореца на знания. За онзи, който учи БЪЛГАРИЯ да чете, да
мисли, да търси. За нашия татко Песталоци.
Шапки долу!
За най-щедрия сред хората. И за един от най-бедните. За раздаващия себе си без отплата.
Шапки долу!
За носителя и пазителя на духа. За великия слуга на народа. За
единствения вълшебник измежду нас.
Шапки долу!
За истинския родител на децата ни. За гладния, който ги храни. За добрия, не видял добро от никого.
Шапки долу!
За будителя без икона.За вечно разпънатия между дълга и нуждата.
Шапки долу!
За патриота и общественика, притиснат от социалния кръст.
Незачетен от онези, които е учил. Забравен и гонен от политици и кметове.
Шапки долу!
За този скромен, но голям човек, без който сме немислими.
Без който България би осиротяла. И би забравила словото,
което я въздига.
Шапки долу!
И поклон.
БЪЛГАРСКИЯТ УЧИТЕЛ е нашата надежда. Не друг, той
ще ни остави във времето. Политиците, партиите, търговците
ще идват и ще си отиват, но той ще остане, за да ни пази.
Храмът е негов.