Властта дава крачка назад за промените, свързани с бързите кредити

Депутатите от "Прогресивна България" ще внесат сериозни поправки на новия закон, който ще регулира бързите кредити, така че да се изчистят проблемните и спорни текстове. Това стана ясно по време на първото четене на проекта на нов Закон за потребителския кредит в икономическата комисия, предаде "Медиапул". Комисията прие текстовете с 14 гласа "за" на "Прогресивна България" и ДПС, "против" гласуваха ГЕРБ-СДС и "Демократична България", а един депутат се въздържа.
Правителството на Румен Радев внесе проект за нов закон, който ще регулира потребителските кредити до 100 000 евро, като за най-малките от тях – в размер до три минимални заплати (1860 евро за 2026 г.), сегашният таван на оскъпяването (52%) се заменя с нов – до 20% от главницата при срок на кредита от един месец, до 30% - при срок до три месеца и до 100% - при срок, по-голям от три месеца.
Потребителски асоциации алармираха, че това ще оскъпи законно най-малките заеми, защото означава, че човек ще дължи 3720 евро за четиримесечен заем вместо около 2182 евро, колкото би дължал по сегашния закон.
Големият проблем обаче е, че сегашният таван масово не се спазва и с множество незаконни клаузи и анекси фирмите за бързи кредити реално събират от длъжниците много над тавана. Ако клиентът оспори задължението си в съда, е много вероятно той да спечели делото, но сравнително малък процент от хората решават проблема си по този начин.
Константин Проданов от "Прогресивна България" обясни, че специално за най-малките кредити таванът е редно да бъде твърд процент от главницата, който не може да се олихвява с никакви удръжки след изтичане на срока на заема, дори той да е просрочен с години. Така дългът от 3720 евро при главница от 1860 евро никога няма да може да нарасне до 5000 или 10 000 евро, както е възможно в момента.
Остава обаче спорен въпросът коя сума да се брои за малък кредит. От Асоциацията за отговорно небанково кредитиране обясниха, че тяхното настояване всъщност е за малки да се броят кредитите в размер до 7 минимални заплати (4341 евро), защото именно тази сума би покрила към 90% от пазара. От потребителските асоциации настояват прагът да е по-нисък от три заплати – например две, като депутатите обещаха да вземат предвид становищата по темата.
Между първо и второ четене ще се направи корекция на процентите на крайното оскъпяване на най-малките заеми, така че то да не скача рязко от третия на четвъртия месец, като най-вероятно ще е на дневна база. Ключово е, че ще се запази идеята да се забранят всякакви надбавки за просрочие над тази сума.
Депутатите от ПБ обещаха, че ще върнат в закона тавана на удръжката при просрочие на останалите заеми – тя отново няма да може да надвишава законната лихва (10,4% на година в момента).
Ще предложим още забрана на записа на заповед за заемите до определена сума, ще въведем и минимален праг на заема, под който няма да може да се изискват солидарни длъжници или поръчители, заяви още Здравко Марков от ПБ.
Председателят на икономическата комисия Стефан Белчев обяви, че се мисли и за доброволен регистър, по подобие на този за хазартно зависимите, при който хората сами ще могат да се вписват, за да си забранят достъпа до бързи заеми за определен срок.
По думите на Здравко Марков е важно, че ще се увеличат изискванията за капитал на компаниите за бързи заеми, така че да се ограничи достъпът до пазара на т. нар. гаражни фирми. Освен това ще се забрани "франчайзът", при който фирма, взела лиценз, го преотстъпва на друга без такъв.
Ключово в поправките между първо и второ четене, обещани от ПБ, е, че ще въведе тристепенна система за контрол на нарушенията, които сега са масови в сектора. Първата стъпка ще е глоба при неспазване на закона, втората стъпка ще е санкция, равна на процент от капитала или приходите на компанията, а третата – дерегистрация на фирмата, което значи, че тя няма да има право да отпуска бързи кредити.
Властта се колебае дали да предостави на фирмите за бързи кредити достъп до регистъра на НАП на трудовите договори RegiX от страх да не се злоупотребява с данните за финансовото положение на гражданите. В същото време проверката на кредитоспособността на клиента ще е задължителна, като липсата на такава ще е основание за нищожност на договора за кредит.
Чака се и становище от НАП дали е редно фирмите за бързи кредити да имат достъп до Регистъра на хазартно уязвимите лица, като управляващите обещават да забранят отпускането на бързи кредити през нощта, което често се случва при хазартно зависимите.