Модернизация на средата на живот

МРРБ е една от институциите с най-широкоспектърно влияние върху средата на живот за българските граждани. Най-видимата част от дейността й са: поддържането и строителството на пътища, изграждане на пречиствателни станции и водопреносна мрежа, включително и изграждане на язовири. 
МРРБ успя да бъде резултатен медиатор между трите страни, които участват в проекта за възстановяване на монумента "Бузлуджа" и до няколко години очакваме пълното му възстановяване.

Строителство и поддържане на републиканската пътна мрежа

• Рестартирахме и ускорихме строителството на всички големи инфраструктурни проекти;
• Издадено е разрешение за строеж на близо 14 км от участък 4 на АМ „Хемус“, който е от края на пътен възел „Плевен“ до пътен възел “Летница“, вкл. През септември 2025 г., след ремонт на път I-3, който ще поеме трафика от магистралата в посока Плевен-Варна, се предвижда да бъде пуснат в експлоатация участък 1 на АМ „Хемус“ между пътните възли „Боаза“ и „Дойранци“. Предстои издаване на разрешение за строеж и за участък 9 - от п.в. „Буховци“ в посока Търговище. Работи се интензивно и по останалите участъци. Прогнозният срок за приключване на участъци 2 и 3 e до края на 2026 г.;
• След ускоряване на строителството бе осигурена проходимост по трасето на пътя Мездра-Ботевград. Издаден бе Акт 16 за Лот 2 Мездра - Люти дол. Всички дейности в останалата част от пътя продължават със същите усилия, за да може в края на годината да има още по-голям напредък в строителството на пътя между Ботевград и Мездра, включително завършване укрепването на свлачищата между Мездра и Ботевград, както и в участъците от Монтана в посока Видин; 
• На 9 юни бе издадено разрешение за строеж за участъка между Русе и Бяла на АМ Русе - В Търново. Работи се по обходния път на Бяла. За последния участък между Бяла и В.Търново беше обявена обществена поръчка за избор на строител;
• Прие се пътна карта за АМ „Струма“. До 2031 г. трябва да бъде завършено поне лявото платно на магистралата, за което има договорка по Бернската конвенция. През есента се очаква да започне изграждане на обхода на Кресна, част от проекта за завършване на магистрала "Струма"; 
• През септември предстои да бъде завършена и открита в цялост АМ „Европа“; 
• Започнаха мащабни ремонти на републиканската мрежа. През май и юни бяха ремонтирани участъци от АМ „Тракия“ в областите София, Пазарджик, Пловдив, Сливен. Приключи основният ремонт на тунел „Правешки ханове“ на АМ „Хемус“, довършителни дейности остават по тунел „Топли дол“, които ще бъдат продължени през есента, за да не се пречи на летния трафик. По този начин всички тунели на „Хемус“ ще бъдат обновени, модернизирани и обезопасени. До дни по „Хемус“ ще завърши ремонтът на виадуктите при Витиня;
• По график продължава основният ремонт на Дунав мост при Русе; 
• С максимална мобилизация на областните пътни управления приключва обезопасяването на 36-те най-рискови пътни участъка в страната. За пръв път бяха приети конкретни мерки за осигуряване на по-висока безопасност на движение, включително пълна забрана за изпреварване на тировете между 70-и и 90-и км по АМ „Тракия“ в област Пазарджик; 
• Синхронизираме тол системата със системата на МВР, което ще позволи правоприлагане. Първите глоби за шофиране в аварийните ленти на магистралите са факт. Предстои да започне налагането на глоби за превишаване на средната скорост; 
• Възстановена е работата на Националния координационен център за безопасност на движението. Служителите в него вече имат достъп до камерите на тол системата, могат да се отзовават на пътно-транспортни произшествия, а ако засекат нарушител, имат възможност да сигнализират МВР и ИА "Автомобилна администрация“. Обявена е и обществена поръчка за доставка и монтаж на нови камери за тол системата;
• За облекчаване на трафика през летния сезон в посока Гърция след приемането ни в Шенген бяха приети мерки за облекчаване на ситуацията в гр. Кресна, където вече минават по 1600 автомобила на час. Бе поставен временен светофар, който да осигури безопасност за пешеходците, да приоритизира преминаването на автомобили, като в същото време се ограничава левият завой, така че максимално да бъде повлияно движението в посока включването на магистралата след Кресна. Проучва се и изграждането на трета лента за подпомагане на ляв завой, който да не бави трафика.

Водоснабдяване и канализация

• 7 ВиК оператора подписаха договори за 762 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ по Програма „Околна среда“. Със съфинансиране от дружествата общо над 1 млрд. лв. ще бъдат инвестирани във ВиК проекти в областите Габрово, Добрич, Плевен, Софийска област, Търговище, Хасково и В Търново. Спасени са проектите за изграждане и реконструкция на водоснабдителни и канализационни системи, включително пречиствателни станции за отпадъчни води в населени места с 5000 - 10 000 еквивалент жители на стойност 300 млн. лв. Те трябваше да се финансират по НПВУ, но заради закъснение в изпълнението му имаше риск да бъдат загубени. С решение на правителството изпълнението бе прехвърлено в Програма „Околна среда“ 2021-2027 г.;  
• Шумен вече пие чиста вода, която е с най-добри показатели съгласно националните и европейските изисквания, благодарение на 100% функциониращата пречиствателна станция за питейни води. 
• Тази година ще бъде пуснат в експлоатация питейният яз. „Луда Яна“. Работи се да бъде преобразуван яз. „Ал. Стамболийски“ за питейни нужди. В различен етап на реализация са и проектите за язовирите „Порой“ и „Ахелой“ като допълнителни източници за област Бургас;
• В експлоатация бе въведена новата пречиствателна станция за питейни води на яз. „Ясна поляна“, на стойност 22 млн. лв. Експлоатационният й период е 50 години. 

Програми и проекти с европейско финансиране

• Спасени са всички средства за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради по ПВУ. До края на 2029 г. ще бъдат инвестирани над 4 млрд. лв. В тази сметка са включени средствата от ПВУ, Фонда за справедлив преход на Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г. и вторият етап на Националната програма за енергийна ефективност, която ще започне до края на т.г. с ресурс от 2,5 млрд. лв. Изпълняват се одобрените 1038 проекта по ПВУ, чрез които ще бъдат обновени домовете на около 150 000 българи. От 1 юли започна разплащането към общините по сключените договори по ПВУ. Първоначално са предвидени около 33 млн. лв.; 
• Обявена е втора покана за кандидатстване с концепции за интегрирани териториални инвестиции. По процедурата може да се кандидатства с концепции, финансирани както от Програма „Развитие на регионите“ (ПРР), така и от програми „Околна среда“, „Образование“, „Развитие на човешките ресурси“, „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ за периода 2021- 2027 г. Общият бюджет е в размер на 2 млрд. лв. Осем нови процедури по ПРР 2021 - 2027 г. ще бъдат обявени за кандидатстване до края на годината, с което ще бъде договорен целият ресурс на програмата в размер на близо 6,49 млрд. лв. По процедура „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 10-те градски общини - основни центрове на растеж“ са одобрени 23 проектни предложения. Издадени са 15 решения за финансиране и са сключени 3 договора на обща стойност  53,3 млн. лева, от които над 28,5 млн. лева - безвъзмездна финансова помощ и над 24,7 млн. лева - съфинансиране от кандидатите;
По процедура „Подкрепа за интегрирано градско развитие в 40 градски общини“ са одобрени 25 предложения, издадени са 24 решения за финансиране с безвъзмездна финансова помощ.
По процедура „Техническа подкрепа за изпълнение на ИТИ инструмента“ са одобрени всички подадени 35 проектни предложения. Издадени са 6 решения за финансиране и са сключени 35 договора за близо 2,2 млн. лева безвъзмездна финансова помощ;
• Близо 5 млн. евро ще бъдат отпуснати за модернизиране на малки и средни предприятия в пограничния регион на България и Северна Македония по Програмата за трансгранично сътрудничество 2021 - 2027 г.; 
• Над 4,6 млн. евро ще бъдат отпуснати за разработване на нови или надграждане на съществуващи услуги от различни сектори в полза на населението в пограничните региони на България и Сърбия. Поканата е отворена за дигитални и инфраструктурни решения, които да подобрят предоставянето на т.нар. услуги от общ интерес по Програмата за трансгранично сътрудничество. По нея вече са одобрени инвестиционни проекти за над 17 млн. евро, което е 50% от ресурса й, в сферите туризъм и превенция на риска от бедствия. Други над 12 млн. евро са за подкрепа на бизнеса. Близо 7,3 млн. евро се инвестират в доставка на нова специализирана техника, обучения на спасителни екипи и доброволчески формирования, съвместни тренировки и подготовка на населението. Ще бъдат доставени 26 специализирани автомобила, спасително оборудване, лични предпазни средства и съвременни информационни и комуникационни технологии; 
• Съвместни проекти в сферата на образованието за общо над 17 млн. евро бяха одобрени за финансиране по Програма за трансгранично сътрудничество Интеррег Румъния-България 2021-2027 г.  

Нормативна уредба
 
• Осигурени са 2,15 млн. лв., с които МРРБ подпомага общините в изработването на проекти на общи устройствени планове. Към момента без одобрени ОУП за цялата си територия са 59 общини;
• Правителството одобри Програма за упражняване правата върху държавни имоти. МРРБ публикува индикативен списък с първоначалните данни за държавни имоти с отпаднала необходимост, като за всеки от тях се извършва детайлна проверка;
• МРРБ изготви и предостави за обществено обсъждане проект на Наредба за условията и реда за определяне на местата за временно разполагане на палатки, кемпери или каравани в зона "А" и в зона "Б" извън територията на морските плажове, пясъчните дюни и категоризираните къмпинги, както и правилата и нормативите за устройването и ползването им; 
• Проект за изменение на Наредбата за специално ползване на пътищата предвижда намаляване на административната тежест за гражданите и бизнеса, с които се създава възможност съгласуването и събирането на документи от друга администрация да става по служебен път. Отпада необходимостта от представяне на документи за собственост на имот от заинтересованите лица;
• С промяна в Закона за движението по пътищата се отстрани несъответствие между системата от наказания, действаща у нас, и правото на ЕС, изразяващо се в липса на възможност за съобразяване на предвидените наказания с тежестта на извършените нарушения и с конкретните смекчаващи обстоятелства. Даде се възможност за съобразяване на наказанието с тежестта на извършеното нарушение и с конкретни смекчаващи обстоятелства.