Европейската икономика се намира в състояние на стагфлационен натиск (слаб или нулев икономически растеж в комбинация с устойчива инфлация) заради рязкото покачване на цените на енергията, предизвикано от войната срещу Иран, но правителствата на страните от ЕС трябва да избягват прекомерни разходи, които могат да доведат до фискална криза или ново повишение на лихвите от Европейската централна банка (ЕЦБ), предаде "Ройтерс".
В неформалното заседание на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) участва и българският вицепремиер и финансов министър Гълъб Донев, заедно със заместник-министърът на финансите Методи Методиев.
"Налице е стагфлационен натиск, но ЕС е устойчив", заяви Кириакос Пиеракакис, финансов министър на Гърция и председател на Еврогрупата, обединяваща финансовите министри на страните от еврозоната.
Инвеститорите вече реагират на риска от продължителен инфлационен шок, като доходността по държавните облигации достига най-високи нива от години, което увеличава натиска върху публичните финанси, бизнеса и домакинствата.
Президентът на ЕЦБ Кристин Лагард предупреди министрите, че ако фискалната политика бъде прекалено разхлабена, за да компенсира поскъпването на енергията, централната банка може да отговори с ново повишение на лихвите.
"Обсъдихме фискалния отговор на енергийния шок и подчертах, че мерките трябва да бъдат временни, целенасочени и добре насочени към нуждаещите се", заяви Лагард след срещата. По думите й "всяко отклонение от тези принципи би наложило промяна в паричната политика (на ЕЦБ)".
Европейската комисия призова държавите членки да ограничат помощите само до най-уязвимите групи и да прилагат временни и целенасочени мерки, вместо универсални субсидии, които стимулират потреблението на горива.

