Началото и краят на една безумна авантюра

Петър Ненков

86 години след началото на Втората световна война правим горчивия извод, че уроците на историята бързо се забравят и грешките, вследствие на късата историческа памет на народите и политиците, често пъти се повтарят. 
През есента на 1918 г. са последните залпове на Първата световна война 1914-1918 г., отнела живота на 20 милиона души и довела България до Втора национална катастрофа. 
Войната променя картата на Европа до неузнаваемост с появата на нови държави и разпадането на Велики сили като Руската, Австро-Унгарската, Османската и Германската империя. Кървавите битки при Вердюн, Марна, Галиполи, Дойран и Таненберг, отнели живота на милиони войници, ще останат завинаги в кошмарните сънища на душевно и физически осакатените ветерани от войната, наречени „поколението на лузерите”. 
В арсеналите на воюващите армии ще влязат нови страшни оръжия като танка, самолета, подводницата, цепелина, радара, тежката картечница и бойните отровни вещества. Главоломно нарастват финикийските знаци, необходими за направата на модерни оръжия за масово поразяване.  
В Ньой - предградието на Париж, на 27 ноември 1919 година Александър Стамболийски, нещастен премиер-министър на една победена и злочеста държава, подписва унизителния Ньойски договор, погребал завинаги националния идеал на милиони българи за обединена България.
Във вагона на главнокомандващия войските на Антантата маршал Фош в Компиенската гора генералите на Кайзерова Германия подписват примирие между победената Германска империя и нейните противници от Антантата.  
При подписването на Версайския мирен договор на 28 юни 1919 година военният съветник на германската правителствена делегация, генералщабният полковник Крибъл, на излизане от залата с огледалата на Версайския дворец тракнал по военному токовете си и се обърнал към триумфиращите френски и английски политици с думите: „Довиждане, господа. Среща отново тук след 20 години.”
Дали полковникът от германския Генерален щаб е бил пророк или ясновидец, нямам данни, но точно след 20 години, на 1 септември 1939 г., след инсценираното нападение на  преоблечени с полски униформи немски войници над германския радиовъзел в граничния град Глайвиц, голямокалибрените оръдия на немския линеен кораб “Шлезвиг Холщайн” бомбардират като отмъщение полското гранично укрепление Вестерплате, прикриващо подстъпите към пристанището Гданск (Данциг). 
Така избухва пожарът на Втората световна война. Въпреки героичната съпротива на армията панска Полша била поставена на колене за броени седмици. 
И дошъл редът на Франция! Сбъднала се мечтата на германския полковник Крибъл. Вследствие на блицкрига на германската армия само за 44 дни велика Франция била разгромена. В съответствие с плановете „Гелб” и „Рот” на 10 май 1940 г. Вермахтът провежда лъжлива атака на укрепената линия „Мажино“. В същото време главната група германски армии прекосила Белгия и Холандия и през Ардените нахлула почти безпрепятствено във Франция, като се устремила към сърцето й – Париж. 
Люлката на Великата френска буржоазна революция, градът на комунарите, на Юго, Робеспиер и Мопасан чул по своите павирани улици блудкавата песен за Лили Марлен, френетичните възгласи “Хайл Хитлер” на маршируващите германски войници, които се снимали за спомен край Айфеловата кула и се заканвали на забуления в страх и мъгли Албион.    

Склонният към театрални пози фюрер заповядал да се извади вагонът на маршал Фош от мемориалния комплекс край Компиен, онзи същият, в който някога германските генерали свели позорно глави и признали своето поражение в Първата световна война. Сега в него на 22 юни френските генерали подписали примирие между победената Франция и нацистка Германия. Както се казва, реваншизъм от 100-процентова проба! След това Хитлер наредил вагонът да бъде закаран в Германия и изложен в катедралата в Берлин.
По същото време в резиденцията на английския премиер-министър на “Даунинг стрийт” 10 в Лондон се извършила рокада. Невил Чембърлейн, който, връщайки се от срещата си с Мусолини и Хитлер в Мюнхен през 1938 г. заявил на своите посрещачи в Лондон: “Дами и господа, нося ви мир за десетки години напред!”, бил принуден под напора на катастрофално развиващите се за британската корона събития да подаде оставка. 
Претърпял жестоко поражение при Дюнкерк, 300-хилядният английски експедиционен корпус захвърлил своето тежко въоръжение и с помощта на кралския военноморски флот едва се спасил от немските танкове. Започнала тотална морска блокада и въздушна битка за Англия между Луфтвафе на маршал Херман Гьоринг и кралските военновъздушни сили. 
В Лондон изгряла звездата на старата политическа лисица Уинстън Чърчил - този същият, който като военeн министър на Великобритания организирал през 1918 г. кръстоносния поход на 14 държави от Антантата срещу Съветска Русия. Сега като премиер-министър на Британската империя бил принуден да забрави за няколко години своята неприязън към Съветите, защото разбрал, че само от Изток ще дойде спасението за Джон Бул. 
Той бил напълно искрен, когато след паметната победа на Червената армия при Сталинград възкликнал с облекчение: “Бог се смили над нас и слезе от небето. Англия е спасена!”
След паметни победи при Москва, Сталинград, Курск и Ел Аламейн, извоювани от армиите на антихитлеристката коалиция, състояща се от САЩ, Съветския съюз и Великобритания, германската и италианската армия били  разгромени и стратегическата инициатива преминала в ръцете на съюзниците. 
На 6 юни 1944 г. е извършен от англо-американските войски най-крупният въздушен и морски десант през войната на Атлантическото крайбрежие на Франция и така бил открит Вторият фронт, което ускорило края на бойните действия. 
На 8 май 1945 г. във военноинженерното училище в предградието на Берлин, Карлхорст, фелдмаршал Вилхелм Кайтел подписал акта за безусловна капитулация на нацистка Германия. 
В Далечния изток обаче войната с Япония продължила. След разгрома на японския военноморски флот от американската тихоокеанска ескадра при атола Мидуей на 6 и 9 август 1945 г. над японските градове Хирошима и Нагазаки се стоварил "ужасяващият ядрен меч" на САЩ, който отнел живота на стотици хиляди души. На 9 август Съветската армия под командването на маршал Василевски започва операция в Манджурия и за десет дни разгромява 1,5-милионната японска Квантунска армия. 
На 2 септември 1945 година японският престолонаследник подписал на борда на американския линеен кораб “Мисури”, закотвен в залива на Токио, в присъствието на американския главнокомандващ генерал Дъглас Макартър акта за безусловна капитулация на “Империята на изгряващото слънце”. 
Човечеството си отдъхнало. Завършила най-ужасната от всички 15 000 войни, които хората водили от древни времена досега. Бойните действия се водели на територията на няколко континента - Европа, Азия и Африка. В тях воювали над 110 милиона офицери и войници от десетки страни. 
В пламъците на ужасяващите битки изгорели десетки милиони хора, а причинените огромни щети на икономиките на воюващите страни, ако биха се изчислявали в златни кюлчета, щяха да покрият страна с територията на България от 111 хиляди квадратни километра!
Такива са уроците на Втората световна война и те никога не трябва да се забравят. Затова вслушайте се в плача на мъртвите Хатински камбани  и никога не забравяйте предсмъртния вик на обесения от нацистите чешки журналист Юлиус Фучик: "ХОРА, БДЕТЕ!"