По Гергьовден купувачите на замразено агнешко да следят за етикета, призовава БАБХ

Както по Великден, и около Гергьовден – 6 май – от БАБХ ще контролират дали търговците спазват правилата за проследимост на месото, като от тази година е приета мярката, че ако агнешкото месо не е прясно, а е замразено, то търговците са длъжни изрично да посочват на етикета датите на замразяване и размразяване.

И българските животновъди предупреждават купувачите да са внимателни за етикета.

Ще се радвам, ако изобщо голяма част от българите сложи агнешко на своята трапеза. После, ако се решат да сложат, изборът на българско ще бъде естествено най-добрият, но и най-трудно осъществимият. Това каза в интервю за предаването "Нюзрум“ по Радио ФОКУС председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев.

По думите му хората ще трябва да избират между вече по-рядко срещаното българско агнешко, румънско, новозеландско, замразено и после размразено месо, както и евентуално македонско.

Българското агнешко изчезва

На въпрос защо българското агнешко все по-често отсъства не само от трапезата, но и от пазара, той обясни:

"Последната причина, благодарение на която 20 000 семейства не можаха да сложат българско агнешко на трапезата, беше това, че държавата не ваксинира животните против шарка и бяха избити 25 000 животни само миналата година. Отделно от това, наслагвайки го с многото проблеми, натрупани в годините, плюс високата, прекомерна – даже мога да кажа – административна тежест, българските фермери се отказват да гледат животни. Предпочитат да вършат друга работа, да работят в чужбина, но не и да произвеждат храна. Нещо, което е много жалко и много опасно.“

Разликата между българските и вносните продукти

Симеон Караколев открои и разликите между българските и вносните животински продукти.

"Естествено, че има разлика – в месото, в млякото, в млечните продукти. Най-същественият фактор са миризмата и вкусът, а той се формира на база на тревата, която пасе това животно, с която се храни“, обясни той и даде пример: "В Нова Зеландия се хранят с определени треви, с определени фуражи и е нормално месото да има по-различен вкус. От Румъния е по същия начин. Ние като традиция сме свикнали месото в България да бъде прясно, да бъде охладено и естествено да носи аромата на българските билки и българската трева.“

"Преди да се замислим колко ще трябва да заплатим за агнешко, нека да си кажем – искаме ли българско агнешко. Защото, ако искаме българско агнешко като общество, ние трябва ясно и недвусмислено да изразим загриженост първо за това и после да има ясна позиция – искаме ли да има производство на българска храна. Използвам думата храна, защото в крайна сметка ние говорим за храна. Дали ще е месо, дали ще е мляко и млечни продукти – ние говорим за българска храна.“

Караколев припомни и периода на COVID-пандемията през 2020-2021 година, когато транспортните коридори с останалите държави членки на Европейския съюз са били трудно осъществими.

"Тогава видяхме, че ние реално няма с какво да се изхраним. Ние нямаме достатъчно храна, с която при едно такова извънредно положение България да може да изхрани населението си.“

Цената на българското агнешко

"Оттам нататък вече може да кажем дали ще е скъпо, или ще е евтино. Аз мисля, че към момента българското месо е толкова, колкото струва на българския овцевъд. Като цяло цените, които виждам, естествено една част от тях, особено в София, не отговарят на действителността. За мен цени от порядъка на 20 евро не са реални. Тоест това са спекулативни цени. Българското агнешко върви около 16-17 евро за килограм“, каза Симеон Караколев.