Къде е Европа?
/ брой: 147
Добрата новина от изминала седмица е, че е договорена среща между Путин и Тръмп, при това до дни.
В еуфорията около това къде и как ще протече събитието, световните агенции, политолози, анализатори, коментатори пропуснаха много важна подробност - Европа е забравена. Тя няма място на масата до двамата световни лидери. Изгуби правото си на глас, думата й вече нищо не струва. Олекна повече от всякога.
Като се замисля - от ЕС няма и кого да изпратят. Нищо, че там всички са „много загрижени“ за съдбата на Украйна и Зеленски е малкото им разглезено, капризно дете. След автогола, който си вкара, изпращайки Урсула фон дер Лайен да преговаря с Тръмп за митата, Евросъюзът вече не е фактор.
Остана само един Зеленски, който да надъхва европейците, заявявайки, че Европа трябва да играе важна роля за бъдещето на Украйна. Разбира се, едва ли и той самият си вярва, но трябва с нещо да си заслужи парите и оръжията, които му дават...
Погледнато реално, това нас не би трябвало да ни вълнува, защото, когато великите умове от Съюза се събираха по-рано да решават, дори бяха забравили да ни поканят. А за втората им среща се сетиха да ни включат „онлайн“, все едно сме опасно заразни или втора ръка.
За съжаление, никой вече не приема Европа (ЕС) сериозно (тук поне всички сме равни, под общ знаменател). Вече и лаврите, на които лежеше, остаряха прекалено и се износиха. Настъпва нов световен ред - факт, който никой не може да отрече. Бяхме подготвени за това - знаехме, че ще се появят нови играчи на сцената (например Китай), но някак ни се искаше да вярваме, че силата на САЩ ще отслабне, а не тази на Стария континент. Вероятно и от Брюксел са си правили сметки без кръчмаря и не са си представяли подобен сценарий. Толкова им се искаше да заличат Русия, че не усетиха кога те самите се обезличиха.
Всичко ново е добре забравено старо - както преди години силните на деня са били Москва и Вашингтон, сега отново ще бъдат. И ще си поделят света. С тази разлика, че и Китай вече ще бъде сред лидерите.
Европа направи поредица от грешки, довери се на неправилните „партньори“, псевдополитици заеха най-важните постове, „неудобните“ бяха премахнати, протестите из континента се обезсмислиха, който успя да открадне пари - го направи и остави кораба бавно, но славно да потъва.
Че Фон дер Лайен и компания ще се опитат да се наредят до победителите, в това няма съмнение. Ще припомнят значимостта на усилията си, ще се изкарат вероятно по-големи мъченици и от Зеленски. Но те, заедно с него, са обречени да имат отрицателен образ в историята. Ще бъдат запомнени като гробокопачите на Европа.
А тя географски ще остане на картата, но и като страничен наблюдател на масата за преговори. Дори и след срещата Путин - Тръмп нищо да не се промени, дори и да се наложи отново да преговарят, докато и двете страни останат удовлетворени, дори и Европа да се натиска да има думата, вече е късно. А най-големият шамар ще бъде, ако руският президент преподаде урок по водене на преговори на Урсула фон дер Лайен.