Подпалвачът терорист
/ брой: 139
Николай Милчев
Гледам записите с т. нар. подпалвач и терорист от Велико Търново. Опитвам се да му вляза в главата и да разбера защо го прави.
Нищо не знам за тоя нещастен Ван дер Любе, но че е идиот, е видимо. Бил рецидивист, на трийсет и няколко години, чух нещо и за някакъв рожден ден през нощта.
Върви си тоя подпалвач с още един, спира се и сякаш в несвяст пали огън встрани от пътя. После даже разпалва огъня.
Не знам дали му е поръчано. Вероятно има и други неща, за които не се сещам и няма откъде да знам, но си мисля, че го прави от кухост. Такава дума не съществува, но аз я усещам. Кухост е някаква смесица от празнота, от сивота, от простотия, от скука, от инфантилност, от безхаберие и безцелие. Кух тенекиен човек, кухо тенекиено същество, което върви, спира се и пали огън встрани от пътя. Винаги е така – запалиш ли огън встрани от пътя, и пожарът е готов.
Сега България гори и на темата огън и пожар обществото ни е буре с барут. Като си представя само колко душици изгоряха, колко къщи се свиха до огнищата си, колко спомени, колко любов, колко животинки, тревички и мушици изчезнаха, и направо и аз лумвам – от гняв и от безсилие.
Може би затова и тоя тенекиено кух човек изглежда като терорист. От Прокуратурата, включително и главният прокурор, искат тази кухост на това човешко създание да бъде определена като тероризъм. Нека е така. Покрай сухото гори и кухото.
Но кой ще обяви тогава за тероризъм пътищата, които ни подпалиха сърцата и които ни избиха? Ако тоя загубеняк от Търново е терорист, ония симпатяги с асфалта, който можеш да го събереш с пръсти, какви са - нехайници, небрежници, крадци, злоупотребители?
А какви точно са тия, които направиха българите зомбита по хазарта? И запалиха съдбите и живота на хиляди и хиляди?
Ами какви са тия, които оглозгаха една небезизвестна банка?
Ами тия, които приватизираха за жълти стотинки?
Ами тия, които правеха заменки на пущинаци и камънаци с терени до морето?...
Гледам какво вършат пожарникарите и доброволците. Давам си сметка срещу какво са изправени, защото колкото и да се надигат на пръсти, по-големи от огъня едва ли могат да станат. Но са там - борят се, не спят, рискуват, пърлят си кожата и веждите, давят се от дима, кашлят и чакат от небето да дойдат чуждоземни самолети и хеликоптери, та да ни угасят огньовете.
И дано да завали и да не спира да вали, докато не отмие пепелта и чернилките, и саждите, и ръждата.
И нека караме по-полека с определенията и за тероризъм, и за грандиозни успехи, и за гении, и за вождове, и за любов, и за омраза.
Фейсбук, със съкращения