От днеска за нощеска

Чудни неща се случват в нашата мила Родина. Поредната смайваща история се разиграва в дружество за производство на столове в село в Софийска област. Тружениците там разбират, че плановете на шефа им предвиждат работните им места да бъдат преместени на... 160 км по-далеч,  в Ловеч. При това операцията трябва да се проведе светкавично - от днеска за нощеска.
На работниците и служителите им е даден срок от един ден, в който да декларират съгласие да последват предприятието при преместването на новата площадка в Ловеч или да откажат, вследствие на което да бъдат освободени от работа. Пито платено.
Тъй като по стар български обичай всеки гледа мене си, аргументите на работодателя са, разбира се, железни - финансови проблеми го карат да прави икономии. Само че 80 души и техните семейства не са нито фикуси, нито столове, нито пешки, които можеш да местиш, както ти падне на шахматната дъска. Става въпрос за хора, които са прави да бранят хляба и работните си места. И между другото, почти без да се замислят, са готови да последват цеха си дори на 160 км, стига да са сигурни, че ще има къде да се подслонят, че ще могат да запишат децата си в ясла или на училище и че ще има с какво да си платят билетите до Ловеч. Фирмата им обаче не можела да си позволи подобни "гъвкави" разходи...
Има си институции, които да кажат дали подобно разджуркване за ден е законно, но дори и това да е така, в задачата се пита, доколко подобни светкавични рокади са в полето на добрия бизнес и на социалната държава, каквато сме по Конституция. Най-малкото, защото най-ценният ресурс в една фирма са хората. Не машините, не парите. Докато нашите работодатели не го разберат, България няма да стигне далеч. Още по-малко пък за ден...