„Врач“ идва от думата „врать“?

Марина Корольова
МОСКВА

За по-голяма част от рускоговорещите това изказване е чисто и просто игра на думи, която се основава върху съзвучието на думи, като например израза „художник от слова худо“ (?художник идва от думата лош‘). Тази игра на думи е забавна и ни се струва, че само нашата шега обединява „врач“ (?лекар‘) и „врать“ (?лъжа‘), нали?
В действителност това съвсем не е така, уверявам ви, всичко е много, много по-сложно. По-сложно, по-интересно и по-познавателно!
Наистина, думите „художник“ и „худо“ имат съвсем различни корени и нямат нищо общо помежду си. Оказва се, обаче, че „врать“ и „врач“ са свързани не само по сходство в звучанието, както отбелязва езиковедът Николай Шанский в книгата си „В света на думите“. Не, те, представяте ли си, са кръвни роднини и по тези думи напълно можем да проследим отношенията „дете и родител“.
Впрочем, не се притеснявайте, моля: миналите родствени връзки между тези думи отдавна са разкъсани, те въобще не могат да се усетят.
Съществителното „врач“, което обозначава хората от толкова важната за всички нас професия, далеч не произлиза от съвременната дума „врать“ (т.е. да изричам неистини, да лъжа, да мамя). Това съвсем не са отношенията, които са характерни за думи от рода на „ткач – ткать“ (?тъкач – тъка‘). Разбира се, че „врач“ не е този, който „врет“ („лъже“ – бел.пр.)!
Обаче, ако разглеждаме тази връзка от чисто етимологична гледна точка, то думата „врач“ наистина се оказва производна от глагола „врать“ в неговия най-стар, изконен, изначален смисъл.
„Врать“ е означавало само „говоря“!
Спомнете си най-малко „Капитанската дъщеря“ на Пушкин, думите на жената на капитана: „Полно врать пустяки“, т.е. стига сте говорили глупости. Излиза, че „врачи“ все пак са получили това наименование по свойственото им по-рано действие, действието на говоренето. Все пак в миналото лечението на дадена болест неизменно се е съпровождало с думи, заклинания, баене. Интересното е, че старославянската дума за лекар е била „балий“, което е родствено на старинния глагол „бая“ (говоря, разказвам).
Значи, „врач“ наистина е „врал“ (а в старото значение на този глагол той и досега „врет“) – в смисъла на „говоря“. И, моля ви се, лекари, говорете: дори при наличието на всички тези най-модерни лекарствени средства, думите на доктора си остават най-нужното за нас лекарство!
А понякога – и единственото нужно.